Куутма се завъртя към Алус и Тария.
— Погрижете се за него — заповяда им той и те изчезнаха в миг.
— Дан чейра ху меирха! — изкрещя Куутма.
Предвестниците се подчиниха на заповедта, втурнаха се вътре и обградиха малката група.
С Ръш, подпрян на дясната й ръка, Кенеди се опита да бръкне с лявата в якето си, за да стигне до кобура си. Диема протегна ръка със светкавично движение и стисна китката й. Ако Хедър успееше да извади оръжието, щеше да умре, преди да си поеме дъх.
Куутма наблюдаваше Диема внимателно през цялото време.
— Добре свършено — каза й той. — Много добре. Можеш да си починеш, Диема Бейт Евром. Другите ще довършат останалото.
Тя не помръдна. Стори й се, че мускулите на гърдите притискат дробовете й и не й позволяват да си поеме дъх.
— Танану — каза бавно. — Трябва да поговоря с теб.
— Не — възрази Куутма. — Не трябва.
— Да — настоя Диема. — Трябва да докладвам.
— Чух доклада ти, Диема. Сега нещата са в мои ръце. Излез навън. Обмислих проблема с бременността ти и взех решение. Единственото възможно решение, ако искаш да избегнеш порицанието. Смъртта на момчето защитава честта ти. За другите смърти вече се уговорихме, преди да напуснеш Гинат Дания. Но няма нужда да присъстваш на тях. Разбирам, че може да се разстроиш, ако видиш как хората, които се биха на твоя страна, загубват живота си. Върви. Отиди до портата и ме чакай там.
В гърлото на Диема се надигна горчилка и тя я преглътна затруднено.
— Танану — каза тя измъчено. — Искам да говоря. Показанията ми са важни. Изслушай ме.
Гледаха се напрегнато няколко секунди. Ако Куутма забеляза напрежението в позата й и разбра какво означаваше то, не се издаде с нищо.
— Много добре — съгласи се той накрая.
После излая няколко команди и Предвестниците се приближиха, за да дръпнат Тилмън от ръцете на Диема и да хванат Кенеди и Ръш.
— Кучи син! — изрева Кенеди и изгледа свирепо Диема, която пренебрегна погледа й.
Съдбата им вече беше в ръцете на Куутма.
Той се отдалечи от тях и й махна да го последва. Диема се подчини.
— Слушам — каза Куутма. — Но няма начин да спреш това, малка сестричке. Трябва да го знаеш.
— Братко — каза Диема, като го погледна в очите, — така е. Ти си Куутма, Бранд, и каквото кажеш, че ще стане тук, ще стане. Никой няма да спори с теб.
Куутма сви рамене небрежно.
— Това е без значение. Не мога да се отрека от това, което вече казах. Те ще умрат.
Той въздъхна бавно.
— Виждам, че тези тримата означават нещо за теб. Забелязах го още в Будапеща. И ми е мъчно за теб. Вече понесе доста загуби в живота си. Но смъртта на Кенеди и Тилмън беше част от задачата, която прие. Бъди силна и се примири с това. А що се отнася до момчето, дори и да го обичаш, скоро ще го забравиш. Намери си друг любовник. Или дори съпруг. Деш Нахир ще се радва да е с теб.
Диема не обърна внимание на зловещото предложение, а продължи да настоява.
— Танану, Лио Тилмън е мой баща.
— Не, Диема, не е. Той е само…
— Той е бащата на плътта ми и на духа ми. Той е единственият баща, когото признавам. Ще му бъда вярна и ще остана до него. Ръката, която го нарани, ще се превърне в ръка на мой враг. На хълма Гелерт той се би за мен, готов да се пожертва, макар че почти не се познавахме. Вече знам, че е обичал децата, които е загубил, следователно не е убил братята ми нарочно. Станала е ужасна грешка, както ми обясни неверницата Кенеди. Чудовището, с чиято смърт се съгласих, никога не е съществувало. А не съм съгласна със смъртта на баща ми, Танану.
Куутма изслуша речта й с мрачна загриженост. Когато Диема приключи, той не проговори дълго време.
Накрая протегна ръка и я сложи на рамото й.
— Направих ти лоша услуга — тежко каза той. — Сега го разбирам. Обичам те и те почитам, Диема, но те потопих в тази болка и не виждам как да я прогоня от теб.
— Остави ги да живеят.
— Не мога да го направя. Нямам право да избирам.
— Тогава и аз нямам — отвърна Диема, като извади сиката си от канията и допря острието до корема си. — Убий Лио Тилмън и аз също ще умра.
Куутма се ококори ужасено.
— Диема — прошепна той. — Не го мислиш.