— Съвсем сериозна съм.
Безброй емоции се изписаха по лицето на Куутма. Най-видима бе болката.
— Това е богохулство — каза той.
— Вече съм прокълната. На хълма Гелерт прострелях Хифела и го гледах как умира. И те излъгах в Будапеща, Танану. Не съм бременна. Казах го, за да спася момчето, а то току-що спаси всички нас.
Тя се бореше с думите, с логиката и се опитваше да обясни нещо, което бе осъзнала неочаквано.
— Ако ги оставя да умрат — продължи тя, — ще се превърна в нещо много по-недостойно от тях. Много по-недостойно от това, за което ги смятах, преди да ги опозная.
Лицето на Куутма все още бе измъчено и озадачено.
— Мога да те обезоръжа — напомни й той.
— Възможно е — отвърна Диема. — Но не можеш да ме обезоръжиш завинаги.
Тя отстрани ножа от корема си, за да наблегне на думите си.
— Не е нужно да умирам тук и сега, Танану. Разполагам с цялото време на света. Ако реша да се самоубия, единственият начин да ме спреш, е ти да ме убиеш.
Настъпи мълчание. Двамата се гледаха втренчено, без да помръднат. Без да издадат никакъв звук, Алус и Тария застанаха от двете страни на Диема.
— Деш Нахир ще живее — съобщи Алус.
— И оттегли проклятието си — добави Тария. — Не иска да нарани Диема Бейт Евром.
Куутма кимна.
— Благодаря — каза той. — Обезопасете Диема Бейт Евром и конфискувайте оръжията й.
Двете жени изпълниха заповедта. Момичето не се възпротиви, когато Алус хвана ръцете му зад гърба, а Тария методично го претърси за оръжия. Очите на високата жена срещнаха нейните и Диема разбра колко тежко е за телохранителките да се отнасят по такъв начин с една от своите.
— Пазете я — нареди Куутма.
Тария кимна.
— Да, Куутма. Ами неверницата и останалите? Дали да…
— Не правете нищо — каза Куутма. — Искам да говоря с Лио Тилмън.
Изпълнявайки резките му заповеди, Предвестниците преобърнаха един от пластмасовите варели и го търколиха в далечния край на стаята. Тилмън бе полуотнесен, полузавлечен дотам и настанен на варела. Куутма се присъедини към него.
Тилмън все още агонизираше от болка, но медицинските умения на Алус отново се оказаха полезни. Тя му бе направила коктейл от силни лекарства, за да преодолее болката и да остане в съзнание. Разширените му зеници и напрегнатата му поза издаваха, че лекарствата вече действат.
Куутма се вторачи в адамита с обърканото изражение на математик, обмислящ решението на трудна задача.
— Имах план — каза той, — който включваше смъртта ти. Твоята и на жената.
Тилмън кимна.
— Вярно е, че смъртта ви беше само подробност — продължи Куутма. — Начин да се справим с неудобната ситуация, която предшественикът ми допусна. Но основната цел на плана беше свързана с много по-ясни опасности.
Той се поколеба за миг, после седна до адамита. Това му даде възможност да сниши гласа си — всички Предвестници наскоро бяха взели солидни дози келалит, който засилваше сетивата, така че можеха да ги чуят въпреки голямото разстояние.
— Иска ми се първо да те бях убил, а после да намеря начин да разреша останалите си проблеми — сподели Куутма.
Тилмън се засмя кратко.
— Да — отвърна той. — Струва ми се, че това обобщава какви сте. Все размишлявате прекалено много и все допускате една и съща грешка.
Куутма се намръщи, но тонът му остана спокоен и овладян.
— И каква е тази грешка, господин Тилмън?
Лио прокара ръка по изпотеното си лице и примигна няколко пъти. Лекарствата влияеха на възприятията и мисловния му процес.
— Тя е забележителна, нали?
— Какво? — обърка се Куутма.
— Малкото ми момиченце. Страхотна е. Предполагам, че това се отнася за всички жени в семейството й. Напомня много на съпругата ми.
— Ребека не беше твоя съпруга.
— Така ли?
— Не. Връзката между Келим и баща адамит не се брои за брак според нашите закони. Каква грешка смяташ, че допускаме, господин Тилмън?
Тилмън примигна още няколко пъти и завъртя глава, за да погледне Куутма.
— Има една стара поговорка, която сигурно си чувал. „Ако имаш само чук в кутията си с инструменти, всичко ти прилича на пирон.“
— Това наблюдение ми е познато.
— Прекарали сте две хиляди години, убивайки всеки, който се доближи до истината за вас. Играете си с историята.