Идеята Изи да прекара известно време с единствения си брат и семейството му бе на Кенеди. Искаше да я отдалечи от себе си, докато разбере кое пиле от предишния й живот е решило да си свие гнездо при нея? Трябваше да е това. Нямаше логика нападението да е свързано с работата й в Райгейт Хаус, която едва бе започнала. Но я притесняваше времето, както и обезпокояващото ехо от черния костюм и маската, които бе видяла и на записа от охранителната камера. Но дори ако взломаджията от Райгейт Хаус бе достатъчно откачен и отчаян, за да извърши убийство, с което да прикрие кражбата, Кенеди определено не представляваше достатъчно сериозна заплаха, за да мотивира подобно нападение. Не знаеше нищо, нямаше идеи, нито следи.
Изи възнегодува и се присмя на идеята, че трябва да бъде защитавана, но от друга страна, беше адски секси, че Кенеди иска да я пази и да бъде нейният рицар в блестяща броня. А след като се прибраха в удобния й апартамент, сексът, последвал разговора им за безопасност, достигна до висоти и дълбочини, които изненадаха и двете им.
Но когато свършиха и легнаха една срещу друга в усуканите чаршафи като жертви на торнадо, проблемите им — връзката им и нападението — все още не бяха разрешени. Един час дива страст не означаваше, че вече са в безопасност. А прясната превръзка на челото на Изи им напомняше, че някой току-що се бе опитал да циментира съдбата им с истински цимент.
Според Кенеди бе разумно да се разделят за известно време. Отчасти за да решат какво изпитват една към друга, отчасти защото така Изи щеше да е далеч от опасността, докато Кенеди научи откъде идва заплахата и я премахне.
Но не й беше лесно да убеди Изи. Страхотният секс и желанието на Кенеди да я предпази напълно промениха прогнозата й за връзката. Сега Изи искаше да се възползва от тази промяна и да накара Кенеди да й каже, че й прощава.
— Не ме карай да ходя в проклетия Лестър! — замоли се тя. — Мога да се пазя и тук. Ще отида да поживея при Полин и Кес в Брикстън.
— Прекалено е близо и очевидно — категорично отговори Кенеди. — А и ще продължиш да се виждаш с хората, с които обикновено общуваш. Всеки, който се опитва да те открие, ще те намери за един ден.
— Ами работата ми?
Кенеди взе телефона й от канапето и го размаха пред лицето й, преди да го пусне в чантата й.
— Това е работата ти. Можеш да я вършиш и на триста километра разстояние. А най-хубавото е, че няма да се изкушиш да поканиш някой от редовните си клиенти да се видите на живо.
Нарочно прояви жестокост, за да сложи край на спора. И това свърши чудесна работа. Изи пое удара, без да каже и дума, и започна да си събира багажа. Час по-късно, когато потегли, двете се прегърнаха, но ласката им бе несръчна и колеблива.
Също като сегашния им разговор.
— Дойде ми идея — каза Изи.
— Каква?
— Да преспиш с някого.
— Изи…
— Изслушай ме, бебчо. Мисля аз да те уредя с някого. С някой сладур. И ти да ми изневериш и да си изкараш яда. Дори не е нужно да се кефиш. Но това просто ще облекчи напрежението, нали разбираш? Така че отново да си станем ние двете.
— Това е най-тъпото нещо, което съм чувала някога.
— Добре — съгласи се Изи и бързо заряза идеята си. — И аз реших, че е тъпо, но просто исках да го споделя с теб.
— Трябва да вървя.
— Добре.
— Ще ти звънна довечера.
— Обичам те.
Кенеди затвори и грабна следващата папка.
Вторият заместник-директор, Алън Шол, приличаше на Борис Джонсън6 с нападалата си по челото руса коса и очевидно смяташе, че това работи в негова полза. Той беше много по-спокоен и любезен от Парминтър, но информацията му бе по-скромна от нейната. Държеше да подчертае важната си роля в деня, когато бил открит взломът. Той се обадил лично в полицията, наредил на охраната да запечата стаята и организирал предварителния преглед на колекцията, за да установи какво е откраднато. Наблюдавал работата внимателно, защото личният му асистент отсъствал по болест и макар да се върнал в този ден, закъснял.