Още от седемгодишна, когато научи какво представляват циганите, Кенеди си фантазираше как зарязва всичко освен дрехите на гърба си и тръгва да скита по друмищата. Когато беше в лошо настроение, стаите й приличаха на затвори. Сега това чувство я обзе по-силно от когато и да било преди.
Тя извади мобилния си и се вторачи в него, сякаш очакваше да звънне или го предизвикваше да го направи. Не звънна, но Кенеди видя друго съобщение, което не бе забелязала, когато прочете онова от Партридж. Беше от Ралф Прентис.
Може да имам нещо за порезните ти рани. В момента проверявам. Вероятно ще се свържа с теб утре.
Тя извика номера на Изи, поколеба се с пръст над бутона известно време, но накрая прибра телефона в джоба си.
Вечерта й беше отегчителна. Опита се да гледа телевизия, да чете и да разтреби апартамента. Мозъкът й отказваше да се съсредоточи. Вечеря размразена лазаня и две чисти уискита, после се просна на леглото с дрехите и се вторачи в тавана. Все още не бе осмислила откачените събития от предишната вечер. Приликата между облеклото на крадеца в Райгейт Хаус и собствения й нападател бе поразителна. Черното си е черно, но моделът на маската беше същият като на онази, която бе държала в ръка след нападението срещу Изи и нея.
Налагаше се да приеме, че някой иска да спре разследването й, и то в момент, когато тя още нямаше представа какво бе станало. При това го иска достатъчно силно, за да я убие. Тази мисъл я накара да потъне в неприятни спомени. Навремето се бе натъкнала на хора, които бяха готови с лекота да убият заради книга. И наистина не искаше да ги среща отново.
Жегата беше потискаща. Кенеди се върна във всекидневната и си приготви още едно питие, после седна до отворения прозорец, за да усети ветреца. Плътни облаци закриваха луната, но в небето се виждаха няколко звезди. Тя си представи, че гледа оттам към земята — психологическа техника, препоръчана й от психиатър след инцидента, който й бе струвал разрешителното за оръжие. Упражнението бе предназначено да те накара да се отпуснеш и да разгледаш проблемите си от друга гледна точка. Кенеди го намираше безполезно в това отношение, но пък й осигуряваше приятно усещане за безтегловност.
Докато седеше там и се опитваше да се изгуби в незначителни мисли, за да пропъди страшните, облаците се отдръпнаха театрално от луната. На внезапната светлина Кенеди видя как на отсрещния покрив нещо помръдна. Беше само за секунда. Вероятно котка или боклук, достатъчно лек, за да бъде вдигнат от вятъра. Но пък се движеше срещу вятъра.
Тя небрежно отпи от чашата, остави я настрани и се отдръпна от прозореца. Излезе от стаята и влезе в коридора, който вървеше по протежението на апартамента. Веднага след като се оказа скрита от прицела на човека на отсрещния покрив, се втурна надолу по стълбите, взимайки ги по три наведнъж и стигна до уличната врата след по-малко от двайсет секунди.
После забави ход и тръгна по улицата с небрежна крачка, навела глава. Разчиташе, че тъмнината ще я прикрие. Зави зад ъгъла, бързо пресече и влезе в малката уличка зад отсрещните кооперации. Сградата, която се намираше точно срещу тази на Изи, беше жилищна. Кенеди извади късмет: двама тийнейджъри — момче и момиче — излязоха от задната врата и момичето я задържа учтиво за нея.
Тя намери стълбите и ги изкачи бързо, но тихо. На върха имаше авариен изход към покрива. В удобна близост до вратата, Кенеди видя ниша с пожарогасител. Беше достатъчно малък, но тежък, за да се превърне в сравнително добро оръжие. Грабна го и отвори вратата. И откри, че гледа в погрешната посока. Вратата се отваряше към задната част на сградата вместо към предната. В ехото от затръшването на вратата се чуха други звуци — шумолене на камъчета, което замря бързо.
Кенеди изтича на покрива и заобиколи корпуса, в който бе разположена противопожарната врата. Вече нищо не пречеше на гледката й, но не видя никого или нищо, което не би трябвало да е там.
Все още възбудена и изпълнена с подозрения, тя обиколи покрива и се вторачи в прозорците на апартамента на Изи. Празната й чаша си стоеше на перваза. Кенеди започна да се оглежда и най-после откри мястото, където бе забелязала движение. По покрива върху зелен филц беше разпръснат чакъл, по който се виждаха отпечатъци от тътрене на крака и вдлъбнатини от седене или коленичене.
Не страдаше от параноя. Наблюдаваха я.
И наблюдателят й сигурно имаше крила, защото от покрива нямаше друг изход.