9.
Партридж я чакаше пред главния вход, на Райгейт Хаус, когато Кенеди пристигна там на следващата сутрин. Най-малкият фас, който някога беше виждала, бе заклещен между показалеца и средния му пръст. Придружаваха го двама души, които се мъчеха да се отдръпнат от дима на цигарата му: срамежлив, леко странен младеж и сериозна жена с очила. И двамата бяха в началото на двайсетте и облечени в най-хубавите си дрехи. Самият Партридж носеше вехто дънково сако върху бяла тениска и тъмносин панталон с безброй джобове. Той пое ръката на Кенеди и я поздрави със старомодна учтивост. После представи придружителите си.
— Катлийн Стърди и Уилям Прайс от инженерния факултет на университет „Суонзи“.
Младежите стояха до здрава стоманена кутия с редица дръжки, завинтени на двете й страни, и подпори от стиропор, прикрепени във всеки ъгъл.
— Това ли е „Келвин“? — попита Кенеди.
— Това е само сканиращата глава — отговори Партридж. — Има и много други съставни части. Намират се във вана, паркиран на три пресечки оттук. Господи, мразя този град.
— Но това те прави още по-голям герой, Джон — отбеляза Кенеди усмихнато и се завъртя към младежите. — Предполагам, че вие двамата сте операторите. Благодаря ви, че отделихте време за това.
— Всъщност още сме студенти. Учим за магистратура — отговори Катлийн.
Гласът й имаше лек уелски акцент, толкова деликатен и музикален, че звучеше, сякаш рецитираше поема.
— Но сме квалифицирани да използваме микроскопа. И двамата готвим тези по физическа микроскопия.
— А пък университетът не се съгласи да ни отпусне никого от преподавателите — добави Партридж. — И Уилям и Кати мило се съгласиха да дойдат в Задимения град и да ти помогнат. Ти ще им платиш пътя и скромна дневна надница.
— Разбира се — потвърди Кенеди. — Благодаря и на двама ви. Наистина. Това е чудесно.
Не смяташе, че Емил Гасан ще възрази срещу допълнителните разноски, но ако го направеше, тя щеше да плати от сумата, която вече беше получила.
— Да влизаме — предложи. — Ще се погрижа да ви донеса кафе, а после ще ви обясня от какво се нуждая.
— Можем да пропуснем кафето — каза Партридж, а двамата студенти вдигнаха стоманената кутия и я понесоха като носачи на ковчег, — и да се заемем направо с работата.
Но не можеха да направят това, без да обяснят на Гасан, а той се притесни отново, когато осъзна с какво се съгласява.
— Сигурни ли сме, че това е легално, Хедър? — попита професорът, като я дръпна настрани. — Струва ми се, че може да възникнат въпроси за свободата на информация и правото на поверителност.
— Това са твоите помещения — обясни тя. — Просто ще ги проверим за следи от неразрешен достъп. Не приемаме, че е станало престъпление, а само незаконно влизане. Ще огледаме стая 37 и ще разберем какво е станало там. После, щом пипнем заподозрения, ще разполагаме с амуниции. Това е професионална работа, Емил. Той няма да се предаде, ще лъже докрай. Ако искаш да научиш какво се е случило в онази нощ, ще трябва да знаеш по-голямата част от отговора, преди да зададеш въпроса.
Тя изчака Гасан да обмисли идеята, но знаеше, че е права, и не се съмняваше в окончателното му решение.
— Добре — каза той накрая. — Да го направим.
По предложение на Кенеди повикаха Ръш да помогне на двамата студенти да довлекат останалите части от вана на Партридж. Докато те разопаковаха и нагласяха уреда, Кенеди се опита да обясни на професора какво точно прави микроскопът, но скоро изчерпи познанията си и Партридж трябваше да й се притече на помощ.
— През осемдесетте години — започна той — двама швейцарски учени разработиха нов вид микроскоп, който може да сканира на атомно ниво. Нарекоха го МАС, микроскоп с атомна сила. И извършиха велики неща с него. Той може да анализира образи с абсолютна точност. Единственият проблем беше, че размерът на образите, дори за единично сканиране, бе огромен. Така че освен ако човек не разглеждаше невероятно малки райони, нямаше смисъл да използва МАС.
На заден план Кенеди видя Ръш, който стоеше встрани от студентите. Помагаше им, когато се нуждаеха от него, вадеше части от кутиите, държеше основата на микроскопа стабилно, докато Стърди или Прайс я свързваха с кабел или скоба. Очевидно бе привлечен от Стърди, но нямаше никакъв шанс, тъй като двамата студенти вече бяха гаджета. Безразсъдството на младостта, помисли си Кенеди.