— Разбира се, че не, разбира се.
Гасан, развълнуван и леко притеснен от развитието на събитията, й махна бързо с ръка. Кенеди отвори кашона и извади първия том. Не беше точно книга, а тънък памфлет на потъмняла от времето хартия, прибран в твърд найлонов плик.
Тя го вдигна и им го показа. Заглавието не се разчиташе лесно. Всичко бе написано с един и същ шрифт, но в различни размери, а на някои места и в курсив.
Новогодишен подарък
ЗА
ПАРЛАМЕНТА
и
АРМИЯТА,
ПОКАЗВАЩ
каква е властта на КРАЛЯ
и каква е КАУЗАТА на онези,
които наричат
КОПАЧИ
Това ли е животът и същината на каузата,
която парламентът декларира
и за която се бори армията.
— Новогодишен подарък за парламента — прочете Кенеди на глас.
— От Джерард Уинстенли — довърши Гасан.
Кенеди огледа корицата.
— Да — потвърди тя. — Точно той. Познаваш ли го?
— Уинстенли бил копач. Копачите били пракомунистите от времето на Английската гражданска война. Вярвали в общата собственост върху земята.
Ръш се консултира със списъка и откри памфлета бързо.
— Средата на седемнайсети век — съобщи той. — Хиляда шестстотин петдесет и втора.
Кенеди се върна при кашона и извади следващата книга. Още един памфлет, сходен с първия по външен вид и състояние: „Платформа за закона на свободата“. Ръш прочете заглавието през рамото й. Тя пъхна памфлета обратно в кашона и извади друга книга, подвързана и очевидно по-нова, озаглавена „Политически и религиозен екстремизъм в безвластието“. Завъртя я, за да прочете каталожния номер на гърба.
— Може и да извадим късмет — отбеляза. — Изглежда книгите са били прибрани в кашона според реда на каталога. А сега, когато вече разполагаме с него, имаме шанс да открием дали нещо липсва.
— Сегашният момент е напълно подходящ — обади се Гасан, като взе списъка от ръката на Ръш.
Кенеди се зае с кашона, Гасан зачете от списъка, а Ръш, Прайс и Стърди наблюдаваха, потънали в тържествено мълчание. Джон Партридж се оттегли в ъгъла на стаята, за да запали цигара, което бе строго забранено в сградата. Нужни им бяха само десет минути, за да открият първия липсващ екземпляр.
Заглавие: „Тръба, възвестяваща възмездие, или Божият план, разкрит в многобройни печати“
Автор: Йохан Толър
Каталожен номер: 174583/762
Дата: 1658 г.
Това беше единствената липсваща книга. След нея до края на кашона всичко бе идеално подредено.
Ръш бе впечатлен. Най-вече от могъществото и пъргавостта на микроскопа, но не по-малко и от това, че някой е положил толкова усилия за една книга.
— Предполагам, че е ценна — замислено каза Кенеди. — Почти на четиристотин години е.
— Това е нищо — възрази Партридж. — Не съм съвсем наясно с бизнеса с антики — въобще не влиза в моята сфера на действие, но бих казал, че книга от онова време би струвала… ами не повече от стотина хиляди лири. Професор Гасан, съгласен ли сте?
— Не съм експерт в оценяването на пазарната стойност на тези неща — запротестира Гасан. — Но бих се изненадал, ако книгата е била застрахована за повече от петдесет-шестдесет хиляди.
Ръш се замисли. В кашона имаше сума ти други книги, чиято стойност вероятно бе поне същата, ако не и по-голяма, при това не тежаха много, така че за крадеца щеше да е лесно да грабне купчина от тях и да изчезне.
Но всички знаеха от доказателството на пръстовите отпечатъци, че не бе станало така. Преравяш седем кашона, взимаш един предмет и спираш. Очевидно си дошъл тук точно за този предмет.
А после какво? Изгаряш го? Защото онова, което Ръш бе видял в другия кашон, определено бе пепел.
Гасан се вгледа в Кенеди любопитно. Сега, след като бе сътворила подобно чудо, очакванията му към нея явно бяха адски високи.
— Много добре, Хедър — каза той. — Събра доказателствата. Предполагам, че имаш и план как да ги използваш?
— Мисля, че сме готови да притиснем заподозрения — отговори тя. — Ще се наложи отново да използваме залата за конференции.
— Залата за конференции? — намръщи се Гасан. — Няма ли да е по-дискретно в моя кабинет?
— Обзалагам се, че ще е — съгласи се Кенеди. — Но не виждам вреда в това да посеем малко шок и ужас.