Уелс се усмихна ледено.
— Това не изглежда твърде вероятно — каза той.
— Не — съгласи се Кенеди. — Не изглежда, нали? Човек би предположил, че отчетите за напускането на службата биха показали, че някой не си е отишъл у дома онази вечер. В петък вечер.
— Взломът е станал в понеделник вечерта или вторник сутринта — обади се професор Гасан за първи път.
Той изглеждаше малко объркан и очевидно не бе чул абсолютно всичко, но се опитваше да си придаде вид на човек, който е наясно с цялата работа.
Кенеди го изгледа бързо и поклати глава.
— Не, професоре, не е станал тогава. Само така е изглеждало. Но само защото работата се е оплескала. Господин Уелс е заел поста си в петък, преди да заключат за нощта. Отворил стая 37 с картата си в 4:53 следобед. Седем минути по-късно, точно навреме, с картата му е отчетено напускане и по всичко личало, че си е отишъл у дома. Но не сте го направили, нали, господин Уелс? Връчили сте картата си на приятеля си Марк Силвър пред вратата на стая 37. Той е регистрирал напускането ви за деня, а вие сте отишли до кашона, грижливо подбран да бъде вън от обсега на камерите, пъхнали сте се в него и сте изчакали всичко да утихне. Лесна работа, и стига Силвър да избере подходящия момент, никой не би забелязал, че някой отчита две карти една след друга. Просто е трябвало да прокара първо своята, после да изругае, сякаш машината не е разпознала картата му, и да прокара вашата.
Кенеди отвори капака на кашона и го наклони, за да покаже вътрешността му на Уелс, а после и на останалите. Тя го завъртя в ръце, за да видят изхвърлените дрехи и тънкия слой пепел под и около тях.
Уелс промърмори нещо под нос. Ръш не беше сигурен, но звучеше като чужд език.
Кенеди се вторачи в престъпника любопитно.
— Какво казахте?
Уелс не отговори.
— Няма много следи от тридневно обитаване — каза тя, като потупа кашона. — Катетър ли използвахте или просто си сложихте памперс? Но това все пак означава три дни без ядене и пиене, защото не сте можели да вземете много неща със себе си. Били сте доста ограничен.
Уелс прикова очи в нейните.
— Повечето неща си имат граница — каза той със заплашителен тон.
— Господин Уелс е искал да остане сам в стаята с книгите, независимо колко време е щял да загуби — продължи Кенеди, пренебрегвайки забележката му. — Намерението му е било да претърси всеки кашон, докато намери определен том. А след като го намери, е трябвало да изчака края на уикенда. Защото в понеделник Марк Силвър е щял да се върне, да отчете картата му на главния вход и да отвори стая 37, за да го освободи.
— Хедър — обади се Гасан, — до какви заключения ни води това? Тези двама мъже са отишли в Британската библиотека, за да търсят книгата на Толър и са я проследили дотук?
— Точно така — потвърди Кенеди.
Тя се загледа в лицето на Уелс, чието изражение се промени при споменаването на Йохан Толър — стана по-напрегнато, а после доби отбранителен вид.
— Но единственото им откритие в библиотеката е било същият списък, който Ръш ни осигури. Това ги е насочило към стая 37. След това е трябвало да разчитат само на себе си. И тогава нещата са се объркали, защото Марк Силвър не се върнал в понеделник. През уикенда бил убит от неизвестен шофьор. А човек не може да планира подобна катастрофа. Господин Уелс вече разполагал с книгата, която издирвал от дълго време…
— „Тръба, възвестяваща възмездие, или Божият план, разкрит в многобройни печати“ — прочете Торндайк на глас от листа пред себе си.
— Но времето настъпило, а Силвър не се появил — продължи Кенеди, като се завъртя обратно към Уелс. — Не сте знаели, че той е мъртъв, разбира се, но сте били наясно, че се е провалил. И се е налагало да измислите друг начин да се измъкнете.
— Наистина не разбирам — запротестира Торндайк. — Тази книга датира от седемнайсети век. Сигурен съм, че е рядка, но пък не е Библията на Гутенберг или нещо подобно. Какъв е бил смисълът?
— Да — съгласи се Кенеди. — Какъв беше смисълът, господин Уелс? Ще ни разкажете ли? Интересувам се най-вече от пепелта в кашона. Откраднахте ли книгата, или я изгорихте?
Уелс бе държал ръцете си отпуснати през цялото време. Сега ги сключи и наведе глава, като въздъхна примирено.
— Невъзможно е да разберете — каза той.
— Е, ще стигнем и до това — прекъсна го Кенеди. — Както и да е, били сте в кашона. Работата е била свършена, но не сте имали изход. План А очевидно се е провалил. План Б е бил ножът, нали? Нож с кръв по него. Интересно е, че въобще сте носили нож. Сигурна съм, не е нужно да ви напомням, че въоръженият обир е много по-сериозно престъпление от влизането с взлом. Но както и да е, ножът е това, което ви е позволило да се измъкнете от онази стая. Отначало не загрях как човек, който явно е знаел къде са разположени камерите и как да ги избегне през цялото време, докато е бил в стаята, би се прецакал толкова зрелищно накрая. Всъщност се е прецакал цели два пъти — позволил е камерата да го види веднъж и е оставил ножа след себе си. Но в онзи момент просто се е налагало да се уверите, че камерата ще ви запише. Изчакали сте нощта, после сте се порязали — ръката или крака. Някъде, където не се забелязва. Оставили сте ножа на открито, за да бъде намерен. И сте минали пред камерата, изкатервайки се в окачения таван. Добра импровизация. Изглеждало е, че бягате от местопрестъплението. Но вие просто сте слезли в друга част на стаята, където камерите не са могли да ви уловят. След това е било нужно само да се пъхнете обратно в кашона и да изчакате утрото. На сутринта охраната намерила ножа и вдигнала аларма, а вие сте се нуждаели точно от това. Защото единственият начин, по който сте можели да се измъкнете от стая 37 без помощта на Марк Силвър, е бил да свалят обичайните ограничения за достъп с карти. А това е станало, за да дадат възможност на полицията да влезе и да претърси стаята.