Кенеди бе държала кашона през цялото време, а сега го остави да падне и той издумка приглушено на пода.
— И затова не сте били на работа в понеделник, нито във вторник сутринта, а внезапно сте се появили в средата на деня. Не знам как сте избрали момента да изскочите от кашона. Предполагам, че сте изчакали настъпването на пълна тишина и сте рискували. После сте излезли навън, преди някой да се усети, или сте останали в стаята, сякаш участвате в претърсването. Наложило се е да оставите дегизировката си в кашона, но разбира се, сте си носели дрехи за всеки случай. Кофти късмет, че след това са запечатали стаята и не сте можели да се върнете в нея ненаблюдаван, да грабнете черните си одежди и да ги изхвърлите. Близо ли съм до истината?
Уелс се усмихна.
— Много близо — призна той. — Много близо наистина.
Нещо не беше наред.
Кенеди бе разпитвала безброй заподозрени по време на работата си в полицията и бе присъствала на разпитите на още толкова. Беше усъвършенствала уменията си в притискането и разчитането на езика на тялото на хората, които разпитваше, защото всичко се свеждаше до точността на това разчитане.
Езикът на тялото на Алекс Уелс беше абсолютно озадачаващ. В страха или наглостта има логика, а между тях се вместват многобройни други емоции, които Кенеди би разпознала. Но това, което се излъчваше от Уелс въпреки опитите му да го прикрие, беше нещо съвсем различно. Беше очакване.
От време на време той се надигаше леко на пети и в позата му се забелязваше напрежение дори когато си придаваше примирен вид. Бе напрегнат и развълнуван за нещо предстоящо. Но Кенеди нямаше представа какво е то до момента, когато спомена за смъртта на Марк Силвър.
Тогава нещо стана с очите на Уелс и Кенеди потръпна шокирано, сякаш някой бе пуснал електрически ток в сърцето й.
Очите му се зачервиха внезапно, сякаш в тях се бе насъбрала кръв, която очакваше да бъде проляна.
Кенеди беше виждала това и преди. Хемолакрия8. Страничният ефект от келалита, силна дрога от семейството на метамфетамините. Но единствените хора, взимащи келалит, които тя познаваше, бяха светите наемни убийци от Племето на Юда. Тя си припомни как когато видя пепелта в кашона, Уелс измърмори под нос, а изражението му стана сериозно, дори тържествено. Беше й заприличал на човек в църква, който коленичи пред олтара за светото причастие. И бе убедена, че каквото и да бе казал, беше говорил на пепелта, а не на останалите в стаята. Ако Алекс Уелс бе употребил келалит, зачервяването на очите му сочеше, че организмът му се подготвя за неочаквано и жестоко действие. Дрогата щеше да му осигури скоростта и силата да убива като дявол, изскочил от ада.
Кенеди знаеше това, защото го бе виждала и преди. Бе наблюдавала как собственият й партньор бе накълцан от едно от тези чудовища, а и самата тя веднъж се бе изправила срещу тях, когато безскрупулните им зверства бяха предизвикани от нещо толкова банално и безинтересно като превода на загубено евангелие. Следователно, ако искаше с Гасан, Торндайк и младият Ръш да оцелеят в следващите няколко секунди, Кенеди адски бързо трябваше да измисли нещо.