А междувременно продължи да говори. Ако Уелс искаше да ги убие веднага, вече щяха да са мъртви. Но очевидно той чакаше още нещо.
— Отначало ме накара да се зачудя за целта ти — импровизира тя. — За книгата. Какво толкова й беше специалното? Защо си положил толкова усилия да я намериш и откраднеш? Фалшива самоличност. Проникване с взлом. Къмпиране в кашон. После осъзнах, че може въобще да не става дума за книгата.
Уелс се намръщи бавно. Очевидно догадката й бе погрешна. Ставаше дума само за книгата. Но той все още слушаше.
Искаш да си наясно какво сме узнали, помисли си Кенеди. Искаш да си напълно сигурен, че не знаем нищо, преди да ни очистиш. Или пък държиш да разбереш кого освен нас трябва да очистиш. И може би ще те забавим малко, ако решиш, че списъкът е прекалено дълъг.
— На този етап — продължи тя, като бутна стола си назад и се изправи — започнах да искам услуги. От хора, които познавах в полицията. Учени. Приятели от разузнавателните служби. Споделих данните с тях и им разказах цялата история. Името ти. Името на Силвър. Заглавието на книгата и предположенията ми относно истинската ти самоличност.
Гасан ахна и се вторачи в нея ужасено.
— Хедър — притеснено протестира той, — уговорихме се за пълна дискретност.
— Да — съгласи се тя. — От твоя страна.
Вече заобикаляше масата, а Уелс въртеше глава, за да я държи под око.
— Нямате представа кои сме — каза той.
Гласът му се промени. Смирението изчезна, в тона му се долавяше нещо съвсем различно.
— Знам обаче — отвърна Кенеди, която още се движеше към края на масата и не гледаше към вратата, макар да бе точно пред нея, — че ти и Марк Силвър не смятате извършеното от вас за престъпление и не изпитвате вина заради него. Дори ако ви се беше наложило да убиете, както сте очаквали, щяхте да сте готови за…
Не можа да стигне по-далеч. Уелс видя накъде се беше отправила или пък просто предположи, че нещо не е наред. Застана на пътя й и внезапно в ръцете му се озоваха два ножа.
Вторият шок беше също така болезнен като първия. Кенеди познаваше ножовете сика9. Зловещите им асиметрични оръжия се появяваха в кошмарите й.
— Торндайк! — изкрещя тя. — Направи го!
Думите й не означаваха нищо, а само целяха да разсеят убиеца.
Торндайк се надигна ужасен, а професор Гасан, запазил спокойствие, се хвърли към телефона.
Ръш се втурна към Уелс и бързината на рефлексите му спаси Кенеди от смъртта. Той се хвърли върху него изотзад и се опита да прикове ръцете му отстрани на тялото. За момент успя, но Уелс сви колене, измъкна се от хватката му и замахна назад и нагоре с лявата си ръка. Лакътят му удари слабините на Ръш и той се срина в агония. Уелс скочи и този път халоса младежа в лицето с кошмарна сила.
Гасан вече държеше слушалката до ухото си, а ръката му бе върху бутона. Тъкмо когато натисна единица, за да получи външна линия, дясната ръка на Уелс се изпъна и ножът се заби в гърдите на професора. Той се свлече на стола си, ококорил очи, размахвайки ръце объркано.
Кенеди се хвърли напред, преди Уелс да възстанови равновесието си, и се вкопчи с него. Не беше истинско нападение, повече приличаше на прегръдка. Надяваше се да прикове ръцете му към тялото, както бе опитал Ръш, и да му попречи да използва втория нож.
Той се затърчи и тя усети заплашителната му сила. Не можеше да задържи хватката си. Лявата ръка на Уелс се освободи и той тръшна Кенеди в стената. Но бяха толкова близо един до друг, че му бе трудно да използва ножа. Той отстъпи назад.
Ръш, по чудо все още готов за битка, го срита в краката. Ударът беше лек, но Уелс се препъна и му бе нужна секунда, за да се съвземе, която бе достатъчна за Кенеди да протегне лявата си ръка и да разбие стъклото на алармата. Звукът от счупеното стъкло едва се чу. Изщракването на всички ключалки в стаята беше много по-силно.
Уелс притисна Кенеди към стената с цялата тежест на тялото си и я ритна в краката. Тя падна, но в същия миг металните капаци на прозорците се спуснаха надолу и закриха светлината.
— Заключване за тревога — изохка Кенеди.
Тя лежеше по корем, притисната болезнено към стената и пода. Коляното на Уелс бе на кръста й, тялото му покриваше нейното, за да й попречи да направи движение. Той поднесе ножа към гърлото й и тя усети парването, когато острието поряза кожата и кръвта се стече към гърдите й.