— А пък аз вчера какво видях! — казва Аня като че на себе си. — Филип Филипич си обърна някак клепачите и очите му станаха червени, страшни, като на дявол.
— И аз видях — казва Гриша. — Осем! А ние имаме един ученик, може да си мърда ушите. Двайсет и седем!
Андрей вдига очи към Гриша, мисли и казва:
— И аз мога да си мърдам ушите...
— Я ги мръдни де!
Андрей си мърда устните, очите, пръстите и му се струва, че и ушите му почват да се мърдат. Общ смях.
— Лош човек е тоя Филип Филипич — въздиша Соня. — Вчера влиза при нас в детската стая, пък аз бях само по риза... И ми стана така неприлично!
— Печеля! — вика изведнъж Гриша и грабва парите от чинийката. — Печеля! Проверявайте, ако искате! Синът на готвачката вдига очи и побледнява.
— Значи, аз не мога вече да играя — шепне той.
— Защо?
— Защото... защото нямам вече пари.
— Без пари не може! — казва Гриша.
Андрей за всеки случай още веднъж пребърква джобовете си. Не намира там друго освен трохи и изгризано моливче, криви уста и започва страдалчески да примигва. Ей сега ще заплаче...
— Аз ще заложа за тебе! — казва Соня, която не може да понася мъченическия му поглед. — Само че после да ми ги върнеш!
Парите се внасят и играта продължава.
— Като че някъде бият камбани — казва Аня и отваря широко очи.
Всички престават да играят и отворили уста, гледат в тъмния прозорец. Зад тъмното се мярка отражението на лампата.
— Счуло ти се е.
— Нощем само на гробищата бият камбаните... — казва Андрей.
— А защо ги бият там?
— За да не се вмъкват разбойници в църквата. Те се страхуват от камбаните.
— Че за какво им е на разбойниците да се вмъкват в църквата?
— Знае се за какво: да изпотрепят пазачите!
Минава минута в мълчание. Всички се споглеждат, потреперват и продължават играта. Тоя път печели Андрей.
— Той направи някаква шмекерия! — басово казва току-така Альоша.
— Лъжеш! Не съм шмекерувал!
Андрей бледнее, криви уста и — туп Альоша по главата! Альоша злобно пули очи, скача, застава на едно коляно на масата и на свой ред — шляп Андрей по бузата! Те си удрят още по една плесница и реват. Соня, която не понася такива ужаси, също започва да плаче и трапезарията се оглася от разногласен рев. Но не мислете, че с това играта свършва. Не минават и пет минути и децата пак се смеят и мирно се разговарят. Лицата са мокри от сълзи, но това не им пречи да се усмихват. Альоша е дори щастлив: недоразумение имаше!
В трапезарията влиза Вася, ученик в V клас. Изглежда сънлив и разочарован.
„Това е възмутително! — мисли той, като гледа как Гриша опипва джоба си, в който дрънкат копейки... — Как може да се дават пари на деца? И как може да им се позволява да играят на комар? Хубава педагогия, няма какво да се каже! Възмутително!“
Но децата играят с такава наслада, че и у него се явява желание да се присъедини към тях и да си опита щастието.
— Чакайте, и аз ще седна да играя.
— Сложи една копейка!
— Ей сега — казва той и рови в джобовете си... — Нямам копейка, имам рубла. Залагам рубла.
— Не, не, не... копейка сложи!
— Глупаци. Та нали рублата във всеки случай е по-скъпа от копейката — обяснява гимназистът. — Който спечели, ще ми върне остатъка.
— Не, моля ти се! Махни се!
Ученикът от V клас вдига рамене и отива в кухнята да вземе дребни пари от прислугата. Но в кухнята няма нито копейка.
— В такъв случай размени ми — казва той на Гриша, като се връща от кухнята. — Ще ти платя за размяната. Не искаш ли? Добре тогава, продай ми за една рубла десет копейки.
Гриша подозрително изглежда Вася: не е ли някаква измама, някакво мошеничество.
— Не искам — казва той, като си държи джоба. Вася започва да се ядосва, кара се, нарича играчите дръвници и гумени глави.
— Вася, аз ще заложа за тебе! — казва Соня. — Сядай! Гимназистът сяда и слага пред себе си две карти. Аня започва да чете числата.
— Копейката си изтървах! — заявява внезапно Гриша с развълнуван глас. — Почакайте!
Снемат лампата и се пъхат под масата да търсят копейката. Хващат с ръце плюнки и орехови черупки, чукат си главите едни о други, но не намират копейката. Започват да я търсят отново и търсят дотогава, докато Вася не взема от ръцете на Гриша лампата и не я поставя на мястото й. Гриша продължава да търси в тъмното.
Но ето най-после копейката е намерена. Играчите сядат около масата и искат да продължат играта.
— Соня спи! — заявява Альоша.
Сложила къдравата си глава на ръцете, Соня спи сладко, безгрижно и дълбоко, сякаш е заспала преди един час. Тя заспа ненадейно, докато другите търсеха копейката.