Ф. Пол Уилсън
Дефинитивно лечение
Значи, беше септември и вече бях написал три разказа през годината, в които бе замесен Марти Грийнбърг. Той се обади да иска четвърти.
Мартин Х. Грийнбърг спокойно може да мине за Сатаната на писателите на романи. Не че е лош човек. Далеч съм от тази мисъл. Той е добра душа, с безграничен запас от енергия, умът му сече като бръснач и има неизчерпаем фонд идеи за сборници с разкази. И точно в това се състои проблемът.
Представете си само: седите си вие и си работите над някой роман, увлечени в героите и сюжета, носите се по течението, градите тухла по тухла. Изведнъж телефонът звъни. Това е Марти. Получил е договор от Ейвън за създаването на антология за обитаваните от духове дървени пещи — една последна антология — с хонорар десет цента на дума, с краен срок четири месеца. На вас би ли ви хрумнало нещо? Казвате: „Съжалявам, до гуша съм затънал в изтекли договори и неизпълнени обещания и няма начин да изцедя от себе си пет хиляди думи до края на годината.“ Марти показва характерното за него хладнокръвие и приема отказа, без изобщо да негодува. Разменяте няколко думи за децата, за разни други дреболии, след което затваряте телефона и се връщате пак към своя роман.
Само дето през следващите няколко дни и седмици предложението на Марти ви гризе и ви гложди отвътре. Обитавани от духове дървени пещи… хъмммм. Спомняте си как пещта на баба ви е изглеждала все едно, че има две бляскави очи в нея. Ами ако…? И преди да се усетите, разказът вече се блъска в стените на черепа ви и ако не го напишете и не го пратите на Марти, никога няма да успеете да продадете нищо друго, защото неговата антологията ще бъде последната по рода си, няма две думи по въпроса, последното издание за обитаваните от духове дървени пещи. Така че, прекъсвате работата си по романа и написвате проклетия разказ за Марти.
Дааа… Сатаната на романистите.
Само че този път сам съм си виновен. Миналата година Марти бе редактирал „Новите приключения на Батман“ и по едно време все му натяквах, че не ме е поканил да участвам. Той каза, че си е мислел, че не чета комикси. Не ги чета ли? Дявол да го вземе, та аз съм писал комикси. Така че, когато получи договор за „Новите приключения на Шегаджията“ бях в списъка му с автори, на които да се обади.
Моментът не бе особено подходящ за написването на къс разказ. Бях затънал до колене с „Отплата“, пренаписвах и променях всичко, което бях писал предната зима. Трябваше да се съсредоточа изцяло, за да се получи нещо. Само че Шегаджията… един от любимите ми лоши герои… не можах да устоя. Оставих „Отплата“ за после.
Само че аз исках да създам мой Шегаджия. Персонажът на Джак Никълсън от 1989-та не ми харесваше, също както и този на Цезар Ромеро от шейсетте. Разбира се, че странните убийства, лошите шеги, психопатската клоунада направо изобилстваха, само че нямаше смисъл нещо наистина зло да се крие под повърхността. Реших да извадя Шегаджията от укритието му, да понамаля силата му и да го направя затворник/ пациент в прословутата Аркъмска психиатрия. Тук, пред нас е един по-коварен, не толкова пищен Шегаджия, но затова пък още по-потаен и мрачен… с една студена зловредност. Батман нямаше да се появява. Не предлагам еквивалент на комикс със задъхан екшън на всяка страница. Моят Шегаджия щеше да предизвиква хлад, вместо тръпки. Моят разказ щеше да бъде пълен догоре с психо-елементи.
Прочетете го и предценете с кой от Шегаджиите бихте предпочели да си нямате работа. С моя или с този на Никълсън?
ИМЕ: „Шегаджията“ ДАТА НА РАЖДАНЕ: Неизвестна
Рег. №20073
ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР: Доктор Р. Хилс & екип
ОСНОВНО ЗАБОЛЯВАНЕ: Присъда за доживотно задържане под наблюдение по постановление на съда. Върнат в горепосоченото лечебно заведение след последното от периодичните му бягства.
ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО: Професионален престъпник с дълга, добила известност и подробно документирана история, изпълнена с противообществени и социопатски постъпки, прикрити под образа на измислена от самия него личност, известна като „Шегаджията“. Обвинен в множество убииства. Многократни бягства и пререгистрирвания в горепосоченото лечебно заведение. Виж. старите му картони.
ДАННИ ЗА ПРЕДИШНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: Недостатъчно данни, освен всеизвестните. Пациентът вероятно е страдал от ювенилни1 криминални прояви, което покрива критериите за Остри поведенчески разстройства, недиференциран тип (312. 90).