АЛЕРГИИ: Не съобщава за такива. ЛЕЧЕНИЕ: Не е предписано
ПРЕДИШНИ ХОСПИТАЛИЗАЦИИ: Множество в това лечебно заведение. Виж предишните му картони.
ФАМИЛНА АНАМНЕЗА: Неизвестна. Пациентът отказва да сътрудничи в това отношение.
ПРЕГЛЕД ПО СИСТЕМИ: Според оскъдните сведение, които успяхме да изкопчим от пациента, през по-голяма част от живота си е бил в сравнително добро здраве. В миналото е претърпял лицева травма, съчетана с контакт с токсични химикали, довела до фиксирана деформация на лицето, кожата и нейните придатъци. Няма данни за загуба на слуха или зрителни нарушения. Няма тиреотоксикоза или диабет. Не съобщава за астма, емфизем или хронична обструктивна белодробна болест. Няма сърдечни заболявания или хипертония. Не страда от язвена болест или колит. Няма инфекции или минали заболявания на уринарния тракт. Не е прекарал инсулти или инфаркти. Психиатричната му анамнеза е била продължително изследвана и документирана в това лечебно заведение. Лицевата/ химична травма веднъж бе предложена на обсъждане като евентуална причина за неговата психопатия, но пациентът съобщава за дълъг период (недокументиран) на криминално антисоциално поведение, още от ранните си младежки години, много преди да получи травмата.
ПРОДИКТУВАЛ: Харълд Люис, доктор по медицина
ПОДПИС: …
ИМЕ: „Шегаджията“ (име по паспорт неизвестно) Рег. №20073
ИЗВЪРШИЛ ПРЕГЛЕДА: доктор Р. Хилс & екип
ЖИЗНЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ: кръвно налягане: 122/78 пулс: 82 Р: 10 Т: 98,6
ФИЗИКАЛНА НАХОДКА: Слаб, с лицева деформация, европеиден тип, видима възраст около трийсет, запазено съзнание, ориентиран за време и място, не се намира в дистрес. Главата е нормоцефална, с леки данни за проптоза. Невромускулна пареза и цикатрициална деформация на лицевите тъкани, в резултат на което има необратим риктус. Уши, нос и гърло — без особености. Шията е гъвкава, не се палпира щитовидна жлеза. Гръдната кост показва умерен пектус ескаватус2.
Сърцето е с нормални размери, ритмична сърдечна дейност, без прибавени шумове. Дробовете са чисти при аускултация и перкусия. Коремът е мек, без туморни образувания, без органомегалия, неболезнен. Нормални, необрязани мъжки гениталии. Не се напипват увеличени лимфни възли. Крайниците са непокътнати, с нормална подвижност. Дълбоките сухожилни рефлекси са + 2 двустранно, зениците реагират еднакво на светлина и акомодират нормално. Кожата е видимо бледа. Кожните придатъци — косми и нокти — са зелени. Това явно не е изкуствено, тъй като не се забелязва някаква естествена окраска под епидермиса или в корените.
ВРЕМЕННА ДИАГНОЗА:
1. Антисоциално разстройство на личността (301.70)
2. Вероятно разстройство на представите, силно изразено (297.10)
3. Неподлежащо на класификация биполярно разстройство, мания, темперамент, съответстващ на психотични черти в характера
4. Неподлежащо на класификация разстройство на реакциите (312. 34)
ПРОДИКТУВАЛ: Харълд Люис, доктор по медицина
ПОДПИС: …
Първи сеанс
Той беше ужасно кльощав и по-висок, отколкото очаквах.
Останах прав, докато пазачите въвеждаха мършавата, окована с белезници фигура в килията за разпит.
Изражението на Шегаджията определено е шокиращо, ако го гледаш по-отблизо. Бях виждал лицето му и преди. Но пък кой ли не беше? Само че фактът, че помежду ни има единствено някаква си масичка, а очите му ме изучават от разстояние само три стъпки, все едно че съм някакво насекомо, беше разтърсващ. Тази негова усмивка… тя създаваше цялостния ефект. Всички бяхме виждали тази бездушна, безрадостна гримаса безброй пъти, блеснала в черно и бяло от заглавната страница на „Готъм Газет“ или в не съвсем достверните цветове на телевизионния екран във вечерните новини, но нищо видяно в медиите, не може да те подготви за срещата с оригинала. Тази усмивка… ъгълчетата на устата са изтеглени нагоре и встрани, почти до средата на бузите. Пък и зъбите — толкова дълги и бляскави. По-дълги от на Мортън Дауни — младши. Само че не могат да се мерят по белота с кожата. Тя е така бледа. Не толкова избелена, като на албинос; по-скоро подобна на покрита с бели петна. Все ми беше на ума, че с малко студен козметичен крем върху един парцал, бих могъл да изтрия от кожата му тази оцветка. Само че ми бе много добре известно, че това е опитвано нееднократно. Водораслоподобният цвят на косата и ноктите му бе върха на сладоледа в тази странна човешка микстура.
По време на петгодишното ми пребиваване в Щатския медицински център в Ню Йорк и в различни други, строго охранявани лечебни заведения из страната, се бях сблъсквал с психични заболявания с най-брутални проявления. Само дето не можех да си спомня някога да съм усещал толкова явно лудостта, както я усетих тогава, в първите няколко секунди, които прекарах в една стая с Шегаджията. Нищо от това, което бях видял в медиите, не ме беше подготвило за силата, която излъчваше този човек Всъщност несекващия поток истории, които се тиражират по негов адрес в пресата, само го прави по-тривиален. Бяхме свикнали с Шегаджията; почти се чувствахме уютно от неговото присъствие. Всички знаехме, че е изпечен престъпник и нееднократно е убивал, отгоре на това, и все пак лицето му бе станало толкова позната гледка, че се бе превърнал в част от пейзажа на Готъм. Последното му изстъпление не ни трогна чак толкова много, колкото ако бе извършено от някой непознат. Познатото зло е за предпочитане…