— Не ще се поколебая да кажа, между мен и вас само — заяви мистър Чилип, като се окуражи посредством нова глътка шери, — че майка й почина от същата тирания, мрак и грижи, от които и мисис Мърдстоун почти се побърка. Преди женитбата си, сър, тя беше жива и весела девойка, обаче тяхната мрачност и жестокост я съсипаха. И сега се държат към нея не като съпруг и зълва, а като пазачи. Точно това ми спомена мисис Чилип миналата седмица. А аз ви уверявам, мистър Копърфийлд, дамите са много наблюдателни същества. Самата мисис Чилип е много, много наблюдателна.
— Той все още ли се хвали, че е религиозен? Просто се срамувам да употребя тази дума във връзка с него.
— Мистър Копърфийлд, вие повтаряте една от най-внушителните забележки на мисис Чилип — каза той, а очите му се бяха зачервили от необичайния за него алкохолен стимул. — Мисис Чилип ми обясни — продължи той по своя най-бавен и най-спокоен начин, — че мистър Мърдстоун представя себе си в образа на някаква свещена природа. Просто щях да падна от удивление, когато мисис Чилип ми каза това. Дамите са много наблюдателни същества, сър.
— Интуитивно — казах аз за голямо негово удоволствие.
— Много съм щастлив, че и вие поддържате твърдението ми. Уверявам ви, не се осмелявам често да изказвам мнения, които не са свързани с медицината. Понякога мистър Мърдстоун държи проповеди пред хората и казват — мисис Чилип казва, — че колкото по-тираничен е станал напоследък, толкова по-свирепа е и доктрината му.
— Не се съмнявам, че мисис Чилип е напълно права — съгласих се аз.
— Мисис Чилип отива още по-далеч в разсъжденията си, като смята — продължи окуражен смиреният човечец, — че този вид хора погрешно наричат своя религия това, което всъщност е само проява на собствената им жестокост и студенина. И знаете ли, сър, трябва да забележа — промълви той, като леко наклони главата си на една страна, — че не намирам никаква подкрепа на принципите на мистър и мис Мърдстоун в Новия завет.
— Нито пък аз можах някога да намеря такава! — казах аз.
— Всички наоколо ги ненавиждат и тъй като те си позволяват да казват, че всички, които са против тях, са осъдени на вечно проклятие, в околността ни изобщо се носят доста проклятия! Както обаче казва и мисис Чилип, те са принудени да търпят непрестанно наказание, тъй като се съсредоточават само в себе си и се хранят изключително от собствените си сърца, а последните представляват твърде лоша храна. Но, господине, да се върнем към мозъка ви, ако ми простите. Не го ли излагате на твърде голяма възбуда, сър?
Не ми беше трудно при наличието на собствената му възбуда, причинена от питието, да отвлека вниманието му от тази тема и да го насоча към неговите работи, за които в продължение на следващия половин час с охота ми разказваше. Между другото той ми даде да разбера, че понастоящем се намира в Грейс Ин, за да свидетелствува професионално пред някакъв комитет относно разклатеното умствено състояние на един пациент, който се бил побъркал от прекалено пиене.
— И ви уверявам, сър — каза той, — че при такива случаи съм крайно нервен. Просто не мога да търпя да ме хокат. Това истински ме обезсърчава. Знаете ли, доста време трябваше да измине, преди да се свестя от въздействието, което ми оказа държането на онази страшна дама вечерта на вашето раждане, мистър Копърфийлд?
Казах му, че рано на другата сутрин отивам тъкмо при това плашило от онази нощ и че тя е една най-нежна и прекрасна жена, както сам би открил, ако би могъл да я опознае по-добре. Самата мисъл за възможността да я срещне отново видимо го изплаши. И той отвърна с бледа усмивка:
— О, действително ли е такава? Наистина ли? — и почти веднага поръча да му донесат свещ и отиде да си легне, сякаш само в леглото можеше да се почувствува в безопасност. Не мога да кажа, че се клатушкаше под влияние на шерито, но навярно мъничкият му спокоен пулс правеше един-два удара в минута повече, отколкото бе правил след паметната вечер, когато леля го беше ударила с бонето си.
Бях съвсем изморен и си легнах в полунощ. Следния ден прекарах в дилижанса за Дувър, втурнах се благополучно в старата лелина гостна, където тя пиеше чая си (сега тя носеше очила), и бях приветствуван с разтворени обятия и радостни сълзи от нея, от мистър Дик и от милата стара Пеготи, която сега беше там икономка. Леля много се забавляваше, когато заприказвахме спокойно и й разправих за срещата си с мистър Чилип и за страха, който той изпитва от нея. Както тя, така и Пеготи надумаха сума приказки за втория съпруг на клетата ми майка и за „онази проклета негова сестра“, която леля за нищо на света не би нарекла с някакво християнско име.