Повикахме полиция и разпитаха всички. Говориха и с Конър и баща му… точно затова се самоуби онзи глупак след разпита. Намери струйка от кръвта ти на предния десен фар на волвото си. Конър бил взел колата без знанието и разрешението на баща си, затова Брадли Кенеди реши, че без да иска, те е блъснал той на връщане от кръчмата. Беше прекалено пиян, за да си спомни, че предишната вечер не е ходил никъде с колата, и скочи от скалата. Трагичен случай на неоправдана вина. Така и не откриха тялото му. Дори полицията повярва, че той е отговорен за смъртта ти. Тогава поканих Конър да поживее известно време тук. Баща му току-що се беше самоубил, а Роуз го беше зарязала, макар че никой от нас не знаеше истинската причина, и той нямаше къде да отиде. Не знаех, че той те е убил.
Не бях сигурна, че Конър ще дойде, когато го поканих тук за уикенда, но се радвам, че прие. Никой друг извън това семейство не знае най-лошите неща за нас, а някои от тях предпочитам да отнеса в гроба. Всеки, който живее достатъчно дълго, започва да се тревожи какво ще остави след себе си и моят принос никак не ми хареса. Сега семейство Даркър ще бъде запомнено по правилните причини, а не по грешните. Учудих се, когато Конър дойде с лодка, но просто срязах въжето, което я придържаше към кея, след като всички си легнахте.
– Чудех се какво е станало с лодката – казва Трикси и се усмихва, но баба не.
– Когато разбрах какво наистина се е случило в нощта на смъртта ти, се доверих на снаха си – твоята майка. Поканих я тук, в „Морско стъкло“, и казах, че трябва да поговорим за нещо много важно. Не ѝ казах как така изведнъж съм разбрала истината – тя вече чакаше всеки повод да повика санитарите от лудницата. Казах само, че съм сигурна. И тогава тя призна, че вече знае. Лили ѝ била казала. Преди години. Майка ти се разплака и призна, че един от последните лекари, при които те завела в Лондон, смятал, че имаш шанс да живееш по-дълго. Трябвало да ти направят някаква нова операция, която щяла да промени представите на науката, но по причини, които все още не разбирам, тя така и не споделила с никого тази информация, този избор или възможност. Ако ти бяха направили тази операция, всичко можеше да е различно. Може би щеше да си още жива.
– Знам – прошепвам аз, но баба не ме чува.
Бях тук, в „Морско стъкло“, когато проведоха този разговор.
Така разбрах.
Спомням си как баба и майка ми седяха на кухненската маса, пиеха чай и говореха за лекаря, който може би щеше да промени живота ми. Спомням си, че Нанси плачеше. Спомням си, че баба крещеше, и си спомням, че нито едната, нито другата ме забеляза как ридая в ъгъла.
Защото не са можели да ме видят.
Държаха се така, сякаш ме нямаше.
Но може би винаги съм била тук. Може би никога не съм си тръгвала.
– Оказа се, че всички са заели какво наистина се е случило на онзи Хелоуин, освен мен – казва баба. – Дори синът ми, твоят баща. И всички са си мълчали, за да защитят сестрите ти, репутацията на семейство Даркър и бъдещото си наследство. Поради което никой от тях не заслужаваше дори едно пени от него. Не съм нито глупава, нито сляпа. Знаех, че близките ми са себични и жестоки. Но те те отнеха от мен, а после излъгаха какво се е случило и никога не бих могла да простя нито на тях, нито на Конър. Ти винаги си била моята любимка, моето прекрасно момиче. Ти ме вдъхнови да пиша свои собствени истории, даде ми нещо, за което да живея, и ме накара да поискам да бъда по-добър човек. Трябваше да си платят за това, което ти причиниха.
Чайникът кипва и звукът прилича на крясък.
Баба поглежда към тебеширената поема на стената.
Семейството на Дейзи Даркър беше от черно по-черно.
Един умря, а другите излъгаха, че не е станало нищо нередно.
Бабата на Дейзи Даркър беше най-стара, но и най-неразумна.
Завещанието ѝ накара ги да се почувстват ужасно, затова трябваше тя да умре безопасно.
Бащата на Дейзи Даркър след мечтите си тича до изнемога.