Себичността и пианото вкараха го накрая във гроба.
Майката на Дейзи Даркър беше актриса със сърце най-студено.
От трите деца не обичаше всички и заслужаваше да загуби ролята уредена.
Роуз, на Дейзи Даркър сестрата беше най-голяма от трите – и умна, и тиха, прекрасна, но обречена да умре в самота.
Лили, на Дейзи Даркър сестрата, бе най-суетната сред децата –
себична, разглезена, вещица съща. Заслужаваше онзи куршум във главата.
Племенницата на Дейзи Даркър бе преждевременно умно момиченце.
Както всички патета, изоставени в тишината, тя няма да понесе добре пущинака.
Тайната история на Дейзи Даркър беше тъжна да се разправя.
Но сърцето ѝ болно беше за нея началото, беше и краят.
Близките на Дейзи Даркър похабиха толкова години в лъжа.
Обречени заедно, те урока научиха, преди да умрат.
– Хареса ли ти поемата на Трикси? – пита баба, но аз не отговарям. – Тя написа и други – по една за всеки от вас, – но се срамуваше да покаже всичките. Когато ѝ съобщих за плана си, тя се съгласи да ми помогне. Вие двете много си приличате и тя те обича също толкова, колкото и аз. Исках – не, имах нужда – да поправя нещата и за теб, и за нея, преди да е станало късно. Докато още можех. Аз убих Франк. Той беше ужасен син и още по-ужасен баща. Той беше единственият в семейството, който пиеше уиски, и беше учудващо лесно да го отровя. Веднага щом баща ти се заключи в музикалната стая, му разкрих, че все пак не съм мъртва. Казах му, че цялата сцена как лежа на кухненския под е само хелоуинска шега. Посмяхме се и аз му казах да пийне още уиски. После оставих пианото да свири красива мелодия, докато той се давеше в собствената си кръв. – Баба свежда очи към пода, сякаш не иска да срещне погледа ми, макар да знам, че не може да види как я гледам. Избърсва една сълза и аз изпитвам облекчение, че като разказва тази история, се разстройва също толкова, колкото аз, докато я слушам. – Франк беше прекалено тежък, за да го преместя сама, но Трикси ми помогна да завлечем тялото му в килера, докато всички вие бяхте горе и я търсехте малко по-късно.
Притеснявах се, че някой ще заподозре Трикси – тя открай време е по-умна от препоръчителното, – затова ми се стори задължително да създам фалшива следа. Тя открадна комплекта за диабет на Лили, взе необходимото и го остави в спалнята на Нанси, за да го намери някой друг. Излезе незабелязано от дневната, докато всички вие гледахте стари домашни филми, и дойде при мен в килера под стъпалата. Заключи се вътре с резервен ключ. Беше нейна идея да си инжектира инсулин, след като Роуз го спомена на вечеря, но аз никога не бих допуснала да ѝ се случи нещо. Имахме допълнителна доза глюкагон, в случай че не я откриехте навреме.
Трикси слага чаша чай на масата пред баба.
– Останалото беше лесно – продължава баба и отпива една глътка. – Нанси търсеше изчезналата си внучка в градината, когато извиках името ѝ. Когато ѝ казах, че всичко е само сложна хелоуинска шега, тя много се разстрои. Затова предложих да пийнем чаша чай – това беше нейният отговор на почти всичко. Бях сложила отровни растения в чая, които самата тя отглеждаше тук, в „Морско стъкло“. Тя умря малко по-късно, отколкото трябваше, но точността никога не ѝ е била силна страна.
Всички други умряха навреме и ги откривахте на всеки кръгъл час, точно по плана. Тази част беше идея на Трикси. Изчела е толкова много загадки с убийства, че е абсолютно запленена. Лили се уби сама, като напръска врата си с парфюм, който бяхме заменили с отрова, по-смъртоносна от тази, която тя предпочиташе. За жалост Конър се спъна и падна по стълбите, след което се задуши със собствената си статия във вестника. Трикси застреля Роуз със собствения ѝ пистолет. Нямах представа, че ще донесе пистолет. Това промени плановете ни и трябваше да импровизираме.
– Роуз не беше направила нищо лошо, тя беше добър човек – прекъсвам я аз. – Помагаше на животните и не разбирам как или защо…
– Дейзи каза ли нещо? – обръща се баба към Трикси, която ме гледа намръщено.
Трикси кимва.
– Мисли, че леля Роуз не е заслужавала да умре. Роуз застреля понита на път за насам. Роуз обичаше да помага на хората и животните само ако е лесно. Роуз правеше добри неща само за да не се чувства толкова лоша. Роуз е оставила Лили и Конър да те хвърлят от скала. Видяла е нещо потресаващо, но не се е опитала да го спре. А после е излъгала какво се е случило. Това я прави също толкова лоша, колкото другите.