– Според мен повечето кримки с убийство са надценени – казва баба. – Има много по-интелигентни начини да довършиш някого, отколкото да го убиеш.
Думите ѝ сякаш карат всички на масата да се почувстват неловко, освен Роуз, която винаги е приемала смъртта по-непринудено от нас. Може би защото я вижда толкова често. Роуз често работи безплатно и може би това е причината ветеринарният ѝ кабинет да закъсва финансово. Тя спасява колкото може повече животни и им намира нов дом. Работи ден и нощ, но дори тя не може да спаси всички. Изумително и тъжно е колко много прекършени животни биват оставяни на прага на ветеринарите – домашни любимци, които някога са били обичани, но вече са преминали срока си на годност. Преди години Роуз дори убеди баба да осинови няколко изоставени кокошки и Ейми и Ада живеят в ярко оцветен курник зад къщата до ден днешен.
– Има и умни начини да убиеш някого, без да те хванат – казва Роуз и отпива малка глътка червено вино. Усилието да вдигне чашата към устните си сякаш не си заслужава.
– Какви например? – пита Трикси.
Роуз – която никога не е имала филтър за пред деца – вперва поглед в племенницата ни.
– Ами, моят първи вариант би бил инсулин, инжектиран между пръстите на краката, където е малко вероятно някой да погледне. Имам предостатъчно инсулин в кабинета и ще бъде лесно да обясня защо някоя и друга доза липсва – разни неща постоянно се губят и чупят. Ще бъде съвсем лесно, почти прекалено, и се съмнявам, че ще ме хванат.
Трикси вперва поглед в нея. Като всички нас.
– Аз бих го отровила с растения – обажда се Нанси. – Малко бучиниш или беладона. Ако имам време и желание за нещо по-изискано – морфин или цианид. И двете се извличат от цветята и дърветата. В повечето градини е лесно да намериш поне едно смъртоносно растение, стига да знаеш какво търсиш. За по-малко от секунда можеш да сипеш нещо в чашата на някого.
Татко поклаща глава Понякога си мисля, че няма нещо, за което моите родители да не изразят несъгласие.
– Според мен е по-просто да довършиш някого с един хубав силен удар в черепа – казва той.
– Или да го бутнеш по стълбите – предлага Лили с жестока усмивка.
– Или от някоя скала – добавям аз.
Баба грейва в усмивка и плясва с ръце.
– Какво семейство убийци сме само!
Шест
30 октомври, 21:00 ч. – девет часа до отлива
– Е, добре, мисля, че невинните ти уши чуха достатъчно приказки за убийство за една вечер – казва Лили. – Отдавна ти е време за лягане, млада госпожице…
Трикси вперва поглед в нея.
– Мамо, аз съм на петнайсет.
– Тогава започни да се обличаш като петнадесетгодишна вместо като детенце, което си пада по захарния памук. Тръгвай! Големите в семейството имат нужда от почивка.
– Имаш предвид, че искаш да пушиш?
– Кажи „лека нощ“ на всички и си лягай! – тросва се Лили. – Можеш да почетеш някоя от онези твои скучни книги – това сигурно веднага ще те приспи.
Лили никога не е разбирала удоволствието от четенето. Честно казано, аз никога не съм разбирала удоволствието от Лили. Тя е от хората, които вземат книги от библиотеката само за да откъснат последните страници, преди да ги върнат.
– Още дори не сме яли десерт – казва Трикси.
– Ако талията ми беше широка, колкото твоята, дори нямаше да изрека думата „десерт“. Никога ли не се питаш защо момчетата не те харесват?
Трикси вперва поглед в майка си иззад розовите си очила. Виждам сълзите, които напират в очите ѝ, но тя примигва и ги прогонва с предизвикателство, което ме кара да се чувствам горда. Заобикаля масата и ни целува един по един за лека нощ. Все още ми се струва истинско чудо, че студен и безчувствен човек като сестра ми може да е създал такова мило, сладко дете.
Веднага щом Трикси излиза от стаята, Лили запалва цигара. Като че ли не забелязва как я гледаме всички.
– Защо не можеше да ми се падне нормална, нацупена тийнейджърка? Изобщо няма гаджета – нито едно! А приятелките ѝ се обличат като монахини и говорят като нърдове. Исках мажоретка, но тя говори само за благотворителност. Все едно живея със Сафи от „Абсолютно съвършени“, но в по-лош вариант: по цял ден ме отегчава до смърт с книгите си и с приказките си за проклетото глобално затопляне.