4 Класическа британска игра, при която награда или подарък е увит в многобройни пластове хартия, обикновено с различна украса, за да се различават по-лесно. Между отделните пластове се слагат по-малки награди. Пуска се музика и децата си предават пакета едно на друго. Когато музиката спре, детето, което държи пакета, сваля един пласт хартия и взема наградата отдолу. Играта продължава, докато се свалят всички пластове и победителят вземе най-голямата награда. – Бел. прев.
5 Ейми Джонсън (1903 – изчезнала по време на полет 1941 г.) е първата жена пилот, летяла сама от Лондон до Австралия; Огъста Ада Кинг, графиня Лавлейс (1815–1852) е английска писателка и математичка, разработила програми за управление на аналитичната машина на Чарлз Бабидж, която се смята за рудиментарна версия на днешния компютър. Често споменавана като първия програмист в историята. – Бел. прев.
Седем
30 октомври, 21:45 ч. – по-малко
от девет часа до отлива
Ако преди малко всеобщото внимание не е било приковано в баба, сега със сигурност е. Татко се навежда напред, майка ми изправя гръб, Лили оставя телефона си, а Роуз спира да прави птица оригами със салфетката си.
– Това е моята последна воля и завещание – казва баба, слага един плик на масата и се взира в лицата на всички ни, сякаш иска да ги запомни. – Днес го подписах пред адвоката си и му оставих копие. Уверявам ви, че съм мислила много внимателно и за всичко това, и за всички вас и съм сигурна, че така е най-добре. Преди да започна, ще ви напомня какво написах в началото на любимата си книга: „Бъдещето е обещание, което можем да изберем дали да изпълним. Миналото е обещание, което вече сме нарушили.“ Когато написах тези думи, наистина вярвах в тях и смятам, че настоящето е моят единствен шанс да защитя бъдещето на това семейство.
Тя се обръща с лице към баща ми.
– Франк…
– Да, майко?
– Оставих ти часовниците си – всичките осемдесет – с надеждата да оползотвориш по-мъдро времето, което ти остава.
Той остава с отворена уста, но баба продължава, без да чака от нея да се излеят думи.
– Нанси, ти си моята обична снаха и ми даде три прекрасни внучки, за което винаги ще съм ти благодарна. Оставям ти количката си за напитки. Също като теб, тя сега е антика, но все още носи на алкохол.
Иска ми се някой да нарисува лицето на майка ми – прелестната смесица от стъписване и ярост. Сестрите ми се хилят като палавите ученички, които бяха, докато баба не се обръща към тях.
– Роуз, завещавам ти непубликуваните си рисунки и четки с надеждата да си нарисуваш по-щастливо бъдеще. Лили, когато умра, всички огледала в тази къща ще бъдат твои с надеждата да видиш в какво си се превърнала.
Сега никой не се усмихва, включително аз. Ужасена съм какви може да са следващите думи на баба.
– Дейзи е единственият човек в това семейство, който нито веднъж не ме помоли дори за едно пени – казва тя и се усмихва в посока към мен. – Възнамерявам да оставя значителна сума на нейните любими благотворителни организации.
– Благодаря – казвам аз, а Лили прави физиономия.
Благодарна съм, наистина, но признавам, че винаги съм се надявала един ден „Морско стъкло“ да стане моя. Мисля, че никой друг в семейството не обича това място така, както аз. Баба отпива от шампанското си и продължава:
– Литературният ми тръст ще продължи да прави дарения на тези благотворителни организации, които предпочитам самата аз, стига да има достатъчно средства. Ще оставя „Морско стъкло“ в безценните ръце на правнучката си. Надявам се, можем да се съгласим, че Трикси е бъдещето на това семейство. Домът ми ще бъде запазен в тръст за нея, докато порасне, заедно с всички други авторски права и бъдещи плащания от издатели…
– Един момент! – прекъсва я Лили и запалва още една цигара. Дръпва силно и изпуска облак дим. – В общи линии, ти ще оставиш всичко на дъщеря ми, която е дете, и нищо на мен? Най-накрая си загубила малкото здрав разум, който ти е останал.
Роуз се усмихва на гневния ѝ изблик. За разлика от останалата част от семейството, изглежда абсолютно безразлична и незасегната.
Баба въздъхва.
– Не всичко, Лили, и моля те, спри да пушиш в къщата ми. Преди онези миниатюрни колелца в мозъка ти да започнат да се въртят, завещанието ще ти попречи да вземеш и едно пени от това, което един ден ще е на Трикси. Освен това още не съм мъртва. Трябва да се научиш да се справяш сама с живота. Светът не ти дължи нищо, нито пък аз. Но… може би ще ти е приятно, а може и да не ти е приятно да чуеш, че съм започнала да работя по една последна книга.