Тримата седим в неловко, но отработено мълчание и аз забелязвам, че и двамата отпиват няколко глътки от чашите си, преди да се опитат да поведат разговор. Всички клони в нашето семейно дърво са израснали в различни посоки; най-добре е да избягваме бурните теми, които може да ги превият или пречупят. Усмихвам се любезно и се опитвам да забравя всички онези години, в които баща ми не ми говореше, не ми идваше на свиждане в болницата, когато бях дете, или се държеше така, сякаш вече бях умряла. Преструвам се, че не помня рождените дни, които той забравяше, или Коледите, на които предпочиташе да работи, вместо да си дойде вкъщи, всички онези пъти, в които разплакваше майка ми или нощта, в която го чух да обвинява за развода им мен и слабото ми сърце. За кратко, докато чакаме другите да дойдат, се преструвам, че той е добър баща, а аз съм дъщерята, която е искал да бъда.
Няма нужда да се старая дълго.
След баща ми пристига най-голямата ми сестра – умната, тази, която ме спаси от удавяне, когато беше на десет. Роуз е красива, интелигентна и уверена. Пет години по-голяма от мен и почти тридесет сантиметра по-висока. Никога не сме били близки. Ръстът ѝ не е единственото, което ми пречи да съм на една вълна с нея. И разликата във възрастта не е причината. С изключение на това, че във вените ни тече една кръв, двете просто нямаме почти нищо общо.
Роуз е ветеринар и открай време предпочита компанията на животните пред тази на хората. Дрехите ѝ са практични като самата нея: бретонска блуза на сини райета под ушито по поръчка сако, съчетано с елегантни (извънредно дълги) дънки. Изглежда по-стара от своите тридесет и четири години. Дългата ѝ кестенява коса е прибрана на гладка опашка и открива лицето ѝ, а бретонът ѝ е прекалено дълъг, сякаш се опитва да се скрие зад него. Не сме говорили отпреди сватбата ѝ. И двете знаем защо.
Семействата са като снежинки: всяка една е уникална.
Роуз е по-щастлива да види кучето, отколкото някога ще бъде да зърне мен или татко, така че Попинс отново се оказва център на вниманието. Този път най-голямата ми сестра е дошла сама; предполагам, че така е с всички ни. Бракът на Роуз продължи по-малко от година и след края му тя се хвърли презглава в работата си и откри свой ветеринарен кабинет. Още като дете беше страшно добросъвестна: ученичката с отлични оценки, която караше нас, останалите, да се срамуваме. Роуз открай време жадува за знание и колкото и много да научи, не може да утоли тази жажда. Татко я нарича доктор Дулитъл, защото смята, че напоследък говори само с животните. Може би е прав. Роуз си донася голяма чаша с вода от кухнята и сяда на ръба на розовия диван близо до баща ми, все още по сако, сякаш не е решила дали да остане.
Морето вече се събира над пътеката, когато пристигат другите. Баща ми използва точността като жест на доброта, а майка ми използва закъсненията, за да оскърбява. Нанси Даркър се разведе с баща ни преди повече от двадесет години, но запази името му и продължи да поддържа тесен контакт с майка му. Дошла е от Лондон заедно с моята петнадесетгодишна племенница и Лили – любимата си дъщеря. Двете открай време бяха близки и все още прекарват много време заедно. От нас трите Лили е единствената, която дари родителите ни с мечтаното внуче. Не мисля, че ще има други.
Когато майка ми поглежда към мен, усещам как изстивам. Тя е жена, която никога не крие своите сезони: зима през цялата година. Като малки, Нанси толкова приличаше на Одри Хепбърн, та понякога си мислех, че на телевизора виждам нея, когато ни караше постоянно да гледаме онези черно-бели филми. Тя все още е много красива и елегантна жена и изглежда значително по-млада от своите петдесет и четири години. Носи косата си на същото черно каре както винаги и все още изглежда, движи се и говори като безработна филмова звезда. Коженото палто и имитиращите бижута не са единствените фалшиви неща у майка ми.
Фактът, че е можела да стане актриса – ако по случайност не била станала майка, – е нещо, което постоянно напомня на всички ни, сякаш провалените ѝ амбиции са по наша вина. Но подозирам, че в много отношения родителското негодувание донякъде е неизбежно, макар че за него не се говори. Не се ли чуди всеки кой би могъл да бъде, ако не беше този, който е?
Бракоразводното споразумение беше повече от щедро, но пресъхна, след като всички ние побягнахме от гнездото. Не разбирам откъде майка ми получава парите си сега и знам, че не бива да питам. Тя си изгради полукариера от състезания – участва във всичко, което види в програмата на телевизиите. Понякога, поради числото, което въвежда, печели, но е опасно да смяташ късмета за успех. Нанси открай време е кукловодът в нашето семейство – дърпа струните ни толкова деликатно, че не забелязваме кога мислите ни не са наши.