— Мислех, че си се върнал на участъка си — каза тя.
— Реших да прогледам наоколо в случай, че се появят още крадци.
— Защо отлагаш заминаването си? Да търсиш злато беше най-важното нещо за теб. — Говоренето помогна на Дейзи да се върне в нормалното си състояние, или поне толкова близко, колкото можеше в момент като този.
— Открих нещо, което преди не знаех.
— Какво е то? — Какво й се искаше да бъде на нея? Сама се боеше да зададе този въпрос, защото не беше сигурна, че е готова за отговора.
— Открих, че си по-важна за мен от златото.
— Вече ти казах…
Тайлър я сграбчи и я целуна толкова силно, че не можеше да диша.
— Целувката снощи ми липсваше — каза Тайлър. — Знаеш ли, мислих си за това, което ми каза. Предполагам, че се уча бавно. Но веднъж науча ли нещо, то е за цял живот.
— И какво научи? — попита тя без дъх.
— Че те обичам и ще се оженя за теб, дори ако трябва да те отнеса на седлото си.
Дейзи не знаеше защо това й се стори смешно, нито защо изведнъж дъхът й секна. Това беше най-лошият вид власт и, каквато беше глупачка, тя дори не му се сърдеше.
— Не можеш да ме носиш на седлото си. Конят ти ще счупи крак.
Дейзи изобщо не можа да разбере как го направи, но преди да е усетила какво ще стане, Тайлър я измъкна от седлото й и тя се оказа до него. Найтшейд дори не усети допълнителния товар. Това не изненада Дейзи. Тя беше невероятно замаяна.
— Свали ме долу — каза тя, като се държеше за Тайлър, за да не падне. Найтшейд беше почти един фут по-висок от нейния кои, но тя се чувстваше така, сякаш е на мили отдалечена от земята.
— Мога да преглътна това, че ме подценяваш, но няма да оставя да подценяваш и коня ми.
Дейзи реши, че сигурно е превъртял. Толкова усърдно се опитваше да се държи като обикновен човек, да се усмихва, да разговаря, да се занимава с кравите, които толкова много мрази. Ще трябва да бъде мила с него, докато успее да се върне на коня си и да овладее поне отчасти положението. А междувременно няма да прави нищо, което да го разстройва.
— Какво ще правиш с мен?
Тайлър я целуна.
— За начало — това.
Дейзи се изсмя. Глупавото поведение на Тайлър заразяваше и нея. Чудеше се дали не се предава по наследство, дали манията на баща й за злато не беше равна на безумното й влюбване в Тайлър. С нещо трябваше да се обясни това, че така нехайно приема неговото превръщане от мълчалив, мрачен златотърсач в безгрижен каубой. Този преход трябваше да я озадачи.
Ако беше видяла подобна промяна у Гай, щеше непрестанно да се съмнява.
Нейната метаморфоза от наплашена дъщеря в собственичка на ранчо беше също толкова зашеметяваща, а той продължаваше да приема нестихващия поток на исканията й. Но явно сега не беше време да се задълбочава в тази тема, без значение колко вълнуваща е тя. Люшкаше се на седлото и се страхуваше, че всеки миг може, въпреки силата на Тайлър, да се намери захвърлена сред хвойните, които покриваха хълмовете.
— Не можем да продължаваме да яздим и да се целуваме като две безотговорни хлапета.
— Защо не? Никога досега не съм се чувствал безотговорен. Не знаех колко съм изпуснал. Възнамерявам да си наваксам сега.
Дейзи с неохота реши, че макар това да е забавно, трябва веднага да престане.
— Свали ме долу — каза тя. — Ако някой ме види, доброто ми име ще бъде съсипано.
— Тогава би ли се омъжила за мен?
— Не.
— Защо?
— Един Рандолф не може да се ожени за съсипана жена.
— Един Рандолф може да се ожени за когото си иска.
Дейзи пробва друга тактика:
— Ти не би искал да ме съсипеш. Много добър джентълмен си, за да го направиш.
— Не и ако това ще те убеди да се омъжиш за мен.
— Не би могло. Бих била убедена, че се омъжваш за мен, защото се налага.
— Дори и ако умишлено те опозоря?
— Да.
— Но това е абсолютно лишено от логика.
— Не, не е. Много е логично даже.
— Тогава значи, ако не те опозоря, ще се омъжиш за мен.
— Знаеш, че не искам да се омъжвам. Сега осъзнавам, че никога не съм искала. Просто съм си мислела, че трябва.
— Да допуснем, че те оставя да ме командваш, да взимаш всички решения.
Дейзи не можа да сдържи смеха си. Мисълта, че Тайлър може да остави някой да го командва за какъвто и да е период от време беше смехотворна. Тя не знаеше как е успял той да се примири с това през последните две седмици.
— Ще издържиш може би седмица, а след това ще се упътиш към онези хълмове с цялата бързина, на която е способен Найтшейд. — Окото на Дейзи улови проблясък. — Трябва да се опиташ да копаеш по онова възвишение — каза тя, като посочи един заоблен хълм на около двеста ярда. — Току-що видях някакъв проблясък от онези скали. Трябва да има страшно много…