— Заради начина, но който баща й се е отнасял към нея и майка й. Тя се страхува, че всички бракове са като този. Тя те обича и иска да бъде с теб, но след като е придобила свободата си, се страхува да не я загуби.
— Не знае ли, че никога не бих се отнасял с нея така?
— Не мисля, че все още е сигурна. Очевидно баща й се е кълнял, че обича нея и майка й, но винаги е налагал мнението си. Тя вероятно си мисли, че е естествено мъжете да тиранизират жените.
— Ако се страхува от тирания, по-добре да стои настрани от чичо си. Той й е приготвил една хубава позлатена клетка.
— Какво искаш да кажеш?
— Намислил е да я обвърже със себе си: обществено и финансово.
— Дейзи е твърде умна, за да се остави.
— Не и когато е прекалено заета да наднича през рамо, за да види дали не я преследвам.
— Тогава остави й малко пространство.
— Не мога. Тя си мисли, че знае какво става, но не е така.
— Как мислиш да оправиш това?
— Най-напред ще й попреча да отиде в Ню Йорк.
— Как?
— Не зная, ако трябва, ще я отвлека.
Лудо чукане по вратата попречи на Тайлър да види загрижената бръчка на челото на Лаура. Той отвори и видя Адора Кокрейн да стои с побеляло, изкривено от страх лице.
— Той отвлече Дейзи. Ще я принуди да се омъжи за него и вината за това е изцяло моя. — Тя избухна в сълзи.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Кой е отвлякъл Дейзи? — попита Тайлър.
— Гай.
— Къде я отведе? — поиска да знае Тайлър. — Кога тръгна? Кажи ми! — извика той, когато Адора повече не можеше да говори и само го гледаше, а по бузите й се стичаха сълзи. — Трябва да тръгна след нея.
— Аз… Той… — Адора, изглежда, беше на ръба на истерията.
— Ела и седни — каза Лаура, като пристъпи между изплашеното, обезумяло момиче и Тайлър. — Преживяла си ужасно мъчение. — Тя поведе Адора към малък диван и седна до нея, като потупваше ръката й. — А сега се успокой. — Лаура погледна към Тайлър. — Никой не те кара да препускаш.
Адора изхлипа няколко пъти. Когато Тайлър явно вече се отказа да й крещи, тя сиря да плаче.
— Сега кажи ни какво се случи — каза Лаура. — Не бързай. — Тя хвърли гневен поглед към Тайлър, който се канеше да я прекъсне, и той се спря.
— Дейзи помоли Гай да се грижи за ранчото й. Аз я уговорих да отиде с него до там. Той искаше една последна възможност да се опита да я уговори да се омъжи за него. Естествено, аз се надявах, че ще успее. Дейзи от години е най-добрата ми приятелка. За мен няма нищо по-добро от това тя да ми стане етърва.
— Естествено — съгласи се Лаура.
— След като заминаха, татко се прибра, случайно дочух как той каза на мама да приготви стая на Дейзи.
Когато мама попита защо, той й отговори, че Гай ще принуди Дейзи насила да се омъжи за него. Мама каза, че това не е хубаво, но татко й изкрещя да приготви стаята и да си затваря устата. Тогава аз дойдох тук. Тя обича Тайлър, не Гай.
— Преди колко време тръгнаха? — попита Тайлър, като се стараеше гласът му да остане спокоен.
— Не зная. Не мога да преценя.
— Пристигнахме у вас в девет и половина — каза Тайлър ядосан от неспособността на Адора да си спомни събитията само отпреди няколко часа. — Колко време стоя при теб?
— По-малко от половин час.
— Тогава значи са тръгнали около десет часа. Това им дава приблизително два часа преднина. — Тайлър промърмори някакво проклятие. — Сега може да са в Берналило.
— Взеха колата — каза Адора. — Едва ли са стигнали и до ранчото.
— Сигурна ли си, че Дейзи каза, че ме обича? — попита Тайлър.
— Обича те, откакто я доведе от онази планина — каза Адора.
Тайлър тръгна към вратата:
— Ще се върна довечера и Дейзи ще е с мен. Гай Кокрейн ще има късмет, ако не го погреба някъде по пътя.
— Не наранявай Гай — помоли го Адора. — Той толкова се страхува от татко, че ще направи всичко, което той заповяда, но истински обича Дейзи.
Имаше поне нещо общо между тях, помисли си Тайлър, докато тичате надолу по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж. Този път той възнамеряваше да убеди Дейзи да се омъжи за него, а Гай Кокрейн, проклети да е страхливата му душа, просто му беше дал средството, което му трябваше.
— Дейзи, не можеш да ме изоставиш така. Трябва да ме пуснеш.
— Защо? Ти възнамеряваше да ме вържеш за по-сигурно.
Дейзи поведе коня си извън корала и го върза за гредата. Гай лежеше на земята, там, където преди беше лагерът й, със завързани ръце и крака както Тайлър я беше учил да връзва телетата, преди да ги бележат.
— Не мога да дишам.
Дейзи отиде обратно до бараката, за да вземе седлото си.
— Трябваше да помислиш за това, преди да се опиташ да ме изложиш. — Тя пусна седлото на земята и вдигна одеялото. — Трябваше да разбереш, че е безсмислено. Повече от седмица бях в планината с Тайлър. Това че ще прекарам една нощ тук с теб е нищо. — Тя приглади одеялото върху гърба на коня.