— Но не можеш да ме оставиш тук. Аз никога не бих направил с теб такова нещо.
— Рио и Хесус ще се върнат довечера. Те ще те пуснат да си вървиш.
— Не можеш да ги оставиш да ме намерят в подобно положение. Ще стана за присмех в цял Албакерк.
— Няма да те пусна. Само ще се опиташ да ме задържиш тук, докато твоят човек пристигне със свещеника.
Дейзи вдигна седлото и го сложи на гърба на дорестия кон.
— Кълна се…
— Спести си думите. Никога няма да повярвам на нищо казано от теб. — Дейзи прекара каишката през катарамата и затегна скобата. Но вместо да се качи на коня, се обърна към Гай:
— Защо искаше да се ожениш за мен? И не се опитвай да ме убедиш, че е имало нещо общо с любовта. Ти никога не би отвлякъл жената, която обичаш.
— Да, бих я отвлякъл.
— Това не е любов. Това е притежание. Какво искаше?
— Нищо друго освен теб.
— Лъжеш.
— Не, не лъжа. Кълна се.
Но Дейзи не чу отговора му. Тя беше доловила лек звук от конски копита по пътя от Рио Гранде. Сърцето й бързо затупа, после още по-бързо. Можеше да бъде убиецът! Вълнението я заля, когато тя позна огромния черен кон с още по-едър ездач, който с бесен галоп приближаваше към нея.
Тайлър!
Вълната от щастие завинаги отпрати всяка мисъл да не се омъжва за Тайлър. Златото му или нейната свобода нямаха значение. В този момент тя разбра, че най-важното нещо на света беше да може да прекара остатъка от живота си с този човек. Ще трябва някак си да се разберат. Няма да е лесно, но нищо не може да е по-лошо от мъките, които претърпя през последните няколко седмици.
— По-добре се радвай, че те оставям точно в състоянието, в което си — каза Дейзи на Гай. — Вероятно това е единственото, което може да спаси живота ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Тайлър Рандолф идва и, освен ако не греша в предположението си, той е толкова бесен, че може да те убие.
Тя се опита да не се зарадва от това, че животът на Гай е в опасност, но не успя. Имаше нужда да знае, че Тайлър е толкова бесен на Гай задето се бе опитал да я отвлече, че да гори от желание да го убие. Копнееше той да бъде толкова изплашен, че може да я загуби, и да забрави всички глупави неща, които му е казвала преди.
Тя реши, че времето за съпротива е отминало. Остави коня си и тръгна напред до мястото, където пътеката завиваше към двора. Там тя изчака, сама и неподвижна, с изправен гръб и вдигната глава.
Тайлър яздеше Найтшейд право към нея, но Дейзи не трепна. Тя беше готова, когато той скочи от седлото и я вдигна в прегръдките си. Готова беше за целувката му. Готова беше, когато я повдигна от земята. Не беше готова за това, че я потупа по дупето.
— Това е, задето си мислеше, че някога ще се отнасям с теб както баща ти, дори и да си най-заядливата жена в цялата област.
За момент Дейзи не разбра за какво говори той; след това си спомни какво беше казала на Лаура.
— Никога не съм си го мислила, не и наистина.
Тайлър й отговори с още една целувка, от която краката й се подкосиха.
— Къде е Кокрейн? — най-после попита той. — Видях следата на колата да се отбива насам и после отново да продължава по пътя. Не те е оставил тук, нали?
Дейзи здраво обви врата на Тайлър с ръце:
— Слугата откара колата до Берналило, за да вземе свещеника. — Тя кимна с глава. — Гай е ей-там.
Тайлър погледна над рамото на Дейзи. Изражението на лицето му се промени от гняв в крайна изненада. Тогава той се разсмя. Дейзи за първи път го чуваше да се смее.
— Искаш ли да го дамгосам? Мисля, че ще бъде подходящо. Най-добре ще е на гърба. Дискретно, но завинаги.
Гай изглеждаше ужасен.
— Най-добре да използваме метален подпръг. Тъй като има косми, белегът няма да е толкова голям.
— Отвържи ме — изкрещя Гай. — Изправи се срещу мен като мъж срещу мъж!
— Радвай се, че не те отвързвам — каза Тайлър, а смехът му се стопи. — Ако беше отвързан, щях да те убия.
— Не можеш — протестираше Гай, но не беше на сигурна почва. — Никой разумен човек не би го направил.
— Аз обичам Дейзи. Бих направил всичко, за да е моя.
Гай преглътна, но не каза мишо повече.
— Готова ли си да се върнеш? — попита Тайлър.
— Да — отговори Дейзи.
— Ами аз? — понита Гай, когато те се качиха на конете.
— Сигурен съм, че колата няма да се бави много — каза Дейзи. — Можеш да помолиш отчето да прочете няколко молитви за душата ти. Така пътуването му няма да бъде абсолютно напразно.