— Нямам и намерение. Но първо ще те придружа до хотела.
— Ще дойда с теб.
— Не, няма — каза Хен и Дейзи не се съмняваше, че няма да я вземе. — Имам намерение да помогна на Тайлър, но няма да рискувам живота и на двама ни заради някаква жена, която не знае какво иска. — Стигнаха до портата на хотела. Хен бързо я поведе нагоре и се качиха по стълбите. — Направи така, че тя да не напусне тази стая, докато не се върна — каза той на стъписаната Лаура. — Ако трябва, заключи я. — Той изчезна в спалнята.
— Какво се е случило? — попита Лаура. — Тайлър не е убил Гай Кокрейн, нали?
— Не. Видях човека, който се опита да ме убие — обясни Дейзи. — Тайлър тръгна след него.
Хен излезе от стаята, като преглеждаше оръжията си. Лицето на Лаура пребледня.
— Не мога да оставя Тайлър да се изправи срещу онзи мъж сам. Не и след това, което направи за мен в Сикамор Флетс.
— Зная — каза Лаура, но Дейзи забеляза как стисна ръцете си толкова силно, че кокалчетата й побеляха.
— Няма да се бавим много. Тайлър вече го рани. Къде са момчетата?
— Разреших им да си играят на площада.
— По дяволите! — ядоса се Хен и целуна жена си, преди да тръгне.
— Няма ли да направиш нещо? — попита Дейзи, когато Лаура й обърна гръб.
— Да. Ще седнем и ти ще ми кажеш всичко, което се случи днес. И не пропускай дори една думичка.
— Но Тайлър и съпругът ти са там някъде. Този човек може да ги убие.
— Зная. Точно затова трябва да говориш и говориш, докато те се върнат.
— Но няма ли да му помогнеш?
— Най-добрият начин да помогна на съпруга си е да му вярвам. — Тя седна, но Дейзи не можеше да стои на едно място:
— Не мога да седя тук и нищо да не правя.
— Можеш да чакаш. Много често това е най-доброто нещо, което една жена може да направи.
Тайлър вървеше из лабиринт от тесни улички, които се виеха сред разпадащи се сгради. Дебелите им стени и малкото прозорци и врати успешно изолираха звука. Малцина бяха чули изстрелите. Никой не беше виждал ранен мъж да притичва. Започваше да се опасява.
Продължаваше да обикаля същите улички, като знаеше, че убиецът трябва да е минал поне по една от тях, че трябва да има следа, стига да може да я види. Тогава видя капката кръв. Малко по-нататък видя друга. Нямаше нужда от повече следи. Знаеше, че убиецът е тръгнал към сградата на банката.
Франк успя да стигне до задния вход на банката, преди силите му да го напуснат. Облегна се на грубата стена на сградата, дишаше запъхтяно и неравно, очите му се въртяха на всички посоки, за да види дали някой не го е видял.
Кървеше много силно. Трябваше да го прегледа лекар, и то скоро. Отвори задната врата и направо падна през нея. Банката беше затворила малко преди това. В началото не видя никой. После видя Регис Кокрейн да наднича през предния прозорец, очевидно, за да открие причината за изстрелите.
Франк се мръдна напред, облегна се на гишето, за да не падне. Силите му се изчерпваха. Поскърцването на една от дъските на пода накара Регис да се обърне. Лицето му посивя, когато видя Франк.
— Махай се! — просъска той. — Казах ти никога повече да не идваш тук.
— Ранен съм. Трябва ми доктор — успя да каже Франк. Вкопчи се в гишето, за да не падне.
— Няма да ти извикам никакъв лекар. Махай се оттук, преди никой да е влязъл.
— Проклет да си, кучи сине! — задъхано изрече Франк. — Казах ти, че имам нужда от доктор. — Той издърпа оръжието си, но не можеше да го вдигне. Чувстваше се ужасно слаб, по-слаб от всякога. Всичко беше размазано. Изкривеното от яд лице на Регис висеше някъде във въздуха.
Регис се втурна зад едно гише, отвори някакво чекмедже и извади оттам револвер с шест патрона:
— Трябваше да заминеш за Монтана още първия път, Франк. — Регис вдигна пистолета и стреля. Звукът от изстрела отекна в малката сграда.
Болката от куршума, забил се в гърдите на Франк, беше толкова силна, сякаш нажежен до бяло ръжен се бе врязал в плътта му.
— Ти, двулично копеле… — успя да изрече той, докато стреля.
Тялото на Регис Кокрейн потрепери и се свлече.
Тайлър не беше много далеч, когато чу първия приглушен изстрел. Намираше се до банката, когато прозвуча и вторият изстрел. Отвори задната врата и видя мъжа, отпуснат на гишето.
— Това копеле се опита да ме убие — промърмори той. — Опита се да ме убие.
Не му трябваше много време да намери тялото на Регис Кокрейн. Той не беше мъртъв, но раната му беше сериозна. Тайлър се обърна към умиращия убиец:
— Кой ти плати да убиеш госпожица Сингълтън и баща й? — попита той настоятелно.
— Кокрейн — успя да прошепне той.
— Имаше още двама мъже. Кои са те? — Тайлър се наведе по-ниско. Гласът на мъжа все повече отслабваше.