— Ед и Тоби.
Предната врата се отвори и някой се втурна вътре.
— Къде са те? — попита Тайлър. — Ако искаш Кокрейн да си плати за това, което ти направи, кажи ми къде мога да ги намеря. — Тайлър трябваше да сложи ухото си едва ли не върху устните на мъжа, за да го чуе.
— Ед и Тоби Пек — изшептя той. — Отидоха в Мексико.
Тайлър искаше да го попита за името на града, но вече беше твърде късно. Мъжът издъхна.
— Мъртъв ли е? — попита Хен.
— Да — отговори Тайлър. Изправи се. — Каза ми имената на другите двама. Всичко, което трябва да направим, е да ги накараме да свидетелстват срещу Регис.
Двамата братя отидоха до мястото, където лежеше Регис.
— Ако искаш да оживее, по-добре повикай лекар веднага — каза Хен.
— Ще те съдят за убийство, Кокрейн — каза му Тайлър. — Кражби на добитък, фалшификации, измами и не зная колко още други неща.
Регис му метна злобен поглед:
— Нямаш доказателства и няма да имаш. Ед и Тоби са мъртви. Двадесет мили след границата бяха скалпирани от индианци.
— Истински индианци ли? — попита Тайлър.
Регис потръпна.
— Отивам за лекар — каза Хен.
— Подайте ми палтото — каза Регис, докато Хен излизаше от сградата. — Не могат да ме видят без палто.
Отказа помощта на Тайлър.
— И ти си глупав като всички останали — каза той, като едва си поемаше дъх. — Мислиш си, че можеш да ме победиш, но не можеш. Вече не ми трябва ранчото на Дейзи. Включиха ме в сделката. Вече победих.
Той се опита да пъхне ръка в палтото, но тялото му се отпусна. Издъхна.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Дейзи беше съсипана. Гай никога не я беше обичал. Искал е само ранчото й. Но най-много от всичко се отврати, като научи, че Регис Кокрейн е човекът, наел убийците на баща й.
— Радвам се, че си решил да оставиш хората да си мислят, че Франк Сторак е убил господин Кокрейн, когато не му помогнал да избяга — каза Дейзи. — Сърцето на Адора щеше да е разбито, ако тя научи какво се е опитвал да направи баща й. А горката госпожа Кокрейн никога вече нямаше да може да държи главата си изправена.
— Съжалявам само, че Гай ще се измъкне — каза Тайлър. — Сигурен съм, че е знаел за плановете на баща си.
— Не и за намерението му да убие татко — каза Дейзи. — Нямам добро мнение за Гай, но той никога не би направил нещо такова.
— Не ме интересува Гай или семейството му — каза Тайлър. — Искам само да се оженя за теб колкото е възможно по-скоро.
— Скоро, за да можем да се приберем в нашето ранчо през тази година? — обади се Хен.
— Казах му, че не можем да си заминем преди сватбата — обясни мрачното настроение на мъжа си Лаура.
— Трябваше да избирам между това и възможността да ви вземем в ранчото, докато се приготвите за сватбата.
— Зная, че си все още разстроена заради Кокрейнови… — започна Тайлър…
— Няма да отлагам омъжването си за теб заради това — каза Дейзи.
— Може би малка сватба само с най-близките — предложи Лаура.
— Днес? — полита Хен с надежда.
— Скоро — обеща Дейзи.
— Сега мисля, че е време да ги оставим сами — каза Лаура, като хвана съпруга си за ръката и го помъкна към вратата.
— Но те толкова бавно стигат до същината — възпротиви се той.
— Мисля, че вече са там.
— Най-добре да е така. Че както са я подкарали, можеш да родиш още едно дете, преди да се оженят.
— Не и като съм сама.
Хен тръгна след жена си, после се обърна. Бръкна в палтото си и извади един плик:
— Зак ти праща това.
— Това парите, които открадна, ли са? — понита Дейзи.
Хен утвърдително кимна:
— Спрял е в Санта Фе, преди да тръгне за Нови Орлеан. Явно печалбите са били добри. — Погледът му се премести върху вратата на спалнята. — Ще очаквам от вас предложение за сватбени планове, когато изляза от там. — Той изчезна зад вратата.
— Е? — каза Тайлър, като се обърна към Дейзи.
— Искам да се оженим веднага щом всичко бъде уредено. Искам вуйчо ми и братовчед ми да присъстват на сватбата.
Тайлър се настани до Дейзи. Очевидно имаше свои собствени планове за следващите минути.
Дейзи лекичко се отдръпна от него. Трябваше да вижда очите му:
— Имам една молба — каза тя, но като видя как Тайлър се стегна, побърза да продължи. — Ти се отказа от златните мини заради мен. Зная, че смяташе да използваш тези пари за построяването на хотелите, така че искам да вземеш парите, които дядо ми е оставил.
— Не. — Отговорът на Тайлър беше кратък и категоричен.
Не беше очаквала, че той ще се съгласи, но не разбираше изражението на очите му. То беше почти отбранително.