— Тогава предполагам, ще трябва да те следвам навсякъде из тези проклети планини, докато намериш злато. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквам да живея в колиба, но няма да е чак толкова зле, стига да няма снежни бури.
— Би ли го направила заради мен? — понита замаяно Тайлър.
— Била съм щастлива единствено когато съм била с теб — призна си Дейзи. — Ще те следвам където и да отидеш.
— Ами свободата ти?
— Лаура ме уверява, че сега е по-свободна, отколкото преди.
— Значи се пазариш за по-добро положение?
— Пазаря се за единственото положение, което искам, ако все още искаш да се ожениш за мен.
— Трябва да ти призная нещо — каза след кратко мълчание Тайлър. — Вече намерих златото.
— Кога? Как?
— Оставих Уили Мозел на моя участък. Очевидно, още първата лопата, която е вкарал в земята, е ударила златоносния слой. Хен и Мадисън вече продадоха участъка за повече пари, отколкото ми трябват за хотелите.
— Значи изобщо нямаш нужда от моите пари.
— Имам нужда от съдружник — каза Тайлър. — Някой, с когото да деля отговорността.
— Какво искаш да кажеш?
— Всеки от нас влага половината пари. И двамата имаме равен глас при вземането на решения.
— А когато не сме съгласни?
— Ще се редуваме или ще играем на канадска борба, за да видим кой ще надделее.