— Беше просто защото се наведох рязко — настоя тя. — Следващия път ще внимавам.
— Следващия път, когато имаш нужда от нещо, кажи на Зак или на мен.
Тайлър, който остро съзнаваше, че ръцете му все още държат Дейзи, я поведе към един стол до масата и я сложи да седне. Този път за разнообразие тя не спори с него.
— Съжалявам, че ви причинявам такова безпокойство.
— Не, не е това. Просто ние със Зак не сме свикнали да се грижим за жена. Нямаме нищо против да правим каквото и да е. Просто не знаем какво да правим.
И така си беше. В началото беше гледал на нея като на нещо, което пречи на работата му, но тя бе добавила едно ново измерение към неговото отношение към жените. Той си призна, че никога вече няма да бъде доволен от предишния начин, по който мислеше за тях. Вдигна дюшека и го сложи в ъгъла:
— Там ли искаш да е?
— Да.
Той погледна тънкия дюшек. Тя просто не можеше да се чувства удобно на него. Взе собствения си дюшек от леглото и го сложи под нейния.
Тя погледна към голите дъски, които представляваха всичко останало от леглото му:
— На какво ще спиш?
— Ще сгъна няколко одеяла.
— Ще ти бъде много твърдо.
— Не чак толкова, колкото ако спиш на земята. Как искаш да окача тези чаршафи?
Тайлър знаеше, че Дейзи не иска той да прави всичко вместо нея, така че я остави да му помогне. Тя бавно се изправи на крака. Тайлър внимателно я наблюдаваше, но замайването не се повтори. Тя вдигна най-горния чаршаф от купчината на масата и го разгърна. Той й помогна да го нагласи така, че краят му едва да докосва пода. Същото стори и с другите два чаршафа.
Тя си отдъхна с облекчение. С усмивка на недоволство пристъпи към чаршафите и плътно ги придърпа един към друг. Той знаеше, че тя се чувства по-добре. Усмивката й беше доказателство за това.
Почувства се изолиран.
— Това все още не е всичко — каза Зак. — Сега ще иска баня.
Тя очакваше, че Тайлър ще откаже, но той не каза нито дума. Просто отвори вратата на печката и сложи вътре още дърва. Щеше да топли вода за банята й!
— Потокът е замръзнал. Откъде ще вземеш толкова вода? — попита Зак.
— Има сняг. Помогни ми.
— Не аз искам баня.
— Хайде, ще ми помогнеш.
Той излезе навън и се върна с един метален съд, пълен със сняг. Сложи го на печката и излезе. След малко се върна с още един. Не спря, докато не станаха шест.
Дейзи би предпочела да се скрие зад завесата. Това щеше да й даде време да реши дали капитулацията на Тайлър имаше нещо общо с това, което се случи между тях, когато на нея й прилоша. Тя не можеше да го остави да й приготви банята, без да си помръдне пръста, не и след всичко, което беше го накарала да свърши.
— Какво да направя аз? — попита тя, когато той влезе, носейки сняг в едно одеяло.
— Помогни ми да го сложа в съдовете — отговори той.
Дейзи беше учудена от количеството сняг, което бе необходимо, за да събере достатъчно вода. Тя загребваше шепа след шепа и ги изсипваше в съдовете.
— Съжалявам, не знаех, че една баня може да създаде толкова много неприятности.
— Отвън има много сняг — отговори Тайлър и отново излезе.
Зак не беше чак толкова оживен:
— Надявам се, че не смяташ да правиш това всеки ден.
Тя никога не бе имала възможност да се къпе всеки ден, не дори и когато баща й ги беше водил двете с майка й на хотел, докато той изпиваше парите си.
Най-накрая съдовете бяха напълнени и в хижата беше горещо от топлината, нужна за стоплянето на толкова много вода. Тайлър внесе голяма вана:
— Тази е единствената, която имам.
Ваната беше двойно по-голяма от всички, които Дейзи някога беше виждала. Не беше чудно, че Тайлър топли толкова вода. Той дръпна пердето и остави ваната в ъгъла на Дейзи. Свали от полиците сапун и хавлия.
— Водата скоро ще е готова. Не сваляй превръзката — предупреди я той, като й подаваше нещата.
— Но косата ми е ужасна. — Това бе основната причина да поиска да се изкъпе.
— Може да отвориш раната.
— Ще бъда много внимателна.
— Ако се налага да я измиеш, аз ще го направя вместо теб.
Дейзи застина, както си вървеше. Странното усещане, което я беше обхванало преди, отново обзе всяка част от тялото й, обливайки я ту в горещи, ту в студени вълни. Езикът й трепваше в устата без звук, а мозъкът й сякаш се въртеше по-бързо от пумпал.
— Зак може да я измие, ако предпочиташ.
— Няма нужда да я мия днес — каза Дейзи и се оттегли зад пердето си.
Но едва беше придърпала чаршафите, когато Тайлър каза:
— Мисля, че водата ти е гореща.
Кълбета пара се стелеха по повърхността. Напомняха й за един термален извор, който баща й веднъж й беше показал. Тя топна пръст във водата. Беше малко по-топла, но тя знаеше, че бързо ще изстине. Тайлър я изсипа във ваната.