— Кой те е учил да шпионираш порядъчните жени, когато се къпят?
— Не шпионирах! Тя беше застанала точно пред мен.
— Предполагам, че нищо не те спираше да извърнеш глава.
— Забелязах, че и ти си изплакна окото.
Тайлър не можеше да обясни, че е бил като парализиран, неспособен да се помръдне. Зак не би го разбрал. Не беше сигурен, че и той самият се разбира.
— Ти, проклето, смахнато копеле! — изкрещя Зак. — Какво ти става? — Зак се изправи целият овалян в сняг.
Изтупа се и се опита да мине край Тайлър.
— Ще стоиш отвън, докато тя се изкъпе.
— Ти луд ли си? Ще умра от студ.
— Не и когато кръвта ти е така сгорещена. — Тайлър бутна Зак по-далеч от вратата.
— Ама какво ти става? — настоя Зак. Опита се да мине покрай Тайлър и отново бе изблъскан. — Държиш се, сякаш ти е жена, а изобщо не я познаваш.
— Дори и да беше напълно непозната, тя има право да се къпе, без някой да я зяпа. Може и да си израснал в дивия Южен Тексас, но поне това знаеш.
— Добре — рече Зак, като отново се опита безуспешно да заобиколи Тайлър. — Ще си седя с лице към стената и няма да погледна друго, освен краката си, докато тя не свърши.
— Ще останеш навън — каза Тайлър. — Не ти вярвам.
— Върви по дяволите! Няма да оставя задникът ми да измръзне само за да угодя на пуританската ти душа!
— Можеш да се завиеш в някой чул.
— Ти си ненормален, ако си мислиш, че ще се завия в нещо, до което се е докосвало муле!
Тайлър продължи да препречва пътя на Зак и той се метна към него. Тайлър се отмести. Готовността на Зак за бой се дължеше на факта, че и той, както останалите от братята Рандолф, беше силен и физически добре сложен. След секунди те вече се въргаляха в снега, вкопчени в разгорещена борба, която продължи няколко минути и накрая Тайлър победи.
— Нямаше да ме притиснеш, ако не беше много по-тежък — успя да изрече Зак задъхано. Той рязко се дръпна и двамата с Тайлър отново се завъргаляха в снега.
— Какво, за Бога, правите вие двамата?
Никой от тях не спря, докато Тайлър не успя отново да повали Зак и след това погледна към Дейзи, която стоеше на вратата на хижата и ги гледаше недоверчиво.
— И двамата ще умрете от пневмония.
Тайлър се почувства като идиот. Разгорещеността, подхранвана от страстта и яда му, се изпари и той се почувства празен и глупав.
— Просто приятелско боричкане — каза той. — Човек може да полудее от седене в тая хижа ден след ден.
— Проклет да съм, ако е вярно — рече Зак. — Всичко това е, защото тоя набожен глупак не искаше…
Тайлър блъсна главата на Зак в снега:
— Ще се съгласяваш с всичко, което кажа, или ще направя главата ти на пихтия — изшептя му той.
— Не си чак толкова силен — изсумтя Зак, като се опитваше да се отскубне от ръцете на Тайлър.
— Обещай — каза Тайлър шепнешком, защото знаеше, че ако Зак даде дума, няма да я пристъпи.
— Добре, добре, обещавам! Само ме пусни да стана, преди да си ми счупил ребрата. Вече ми потече кръв.
— Вината си е твоя — прошепна Тайлър.
— Лицемерно копеле! — измърмори ядно Зак. — И моят ред ще дойде, помни ми думата.
— Ризата ти е в кръв — каза Дейзи, когато Зак влезе в хижата.
— Благодарение на моя грижовен брат — каза Зак, хвърляйки яростен поглед към Тайлър.
— Сядай — нареди му Тайлър. — Ще те оправя.
— Да, по дяволите! — озъби се Зак. — Аз сам ще се оправя.
— Аз ще ти помогна, ако ми позволиш — рече Дейзи. — Никога няма да стигнеш сам раната си.
Тайлър видя как Зак понечи да откаже, после размисли и каза:
— Ще ти бъда много благодарен, ако ми помогнеш. — Гласът му беше по-сладък и от мед и Тайлър знаеше, че може да очаква подлост. — Тайлър е толкова груб.
— Хайде, седни и си свали ризата.
— Не мисля, че трябва — каза Тайлър.
— Защо? — попита Дейзи.
— Тайлър си мисли, че благоприличието ще бъде застрашено, ако ме видиш без риза — каза Зак. — Съжалявам, но не се сетих за това.
Ръката на Тайлър го сърбеше да докопа гърлото на брат си. Никой на света не можеше така добре да замазва очите на хората като Зак, когато го поискаше. Тези големи тъмнокафяви очи, това красиво младежко лице, тази невероятна усмивка биха очаровали и самия дявол.
Горката Дейзи просто нямаше шанс да се предпази.
ШЕСТА ГЛАВА
Тайлър искаше да изблъска Зак отново в снега. Нямаше значение, че Дейзи не би разбрала защо. Така поне тя щеше да бъде в безопасност. Но не можеше да го направи. Този низък звяр му беше брат. А и като си помислеше, той беше виновен за раняването му.
Тайлър стисна зъби и сложи на печката малко вода. Може би тя щеше така да се сгорещи, че да попари тая невестулка Зак. Той извади малко марля и ивици платно за превръзки. Погледна към брат си, докато той сваляше ризата си. Наистина бяха отворили раната. Кръвта беше изцапала целия му хълбок.