Но не бях свободна. Бях захвърлена в онова ранчо на двадесет мили от света. Ходех в града само когато той получаваше пари от вложенията си. Тогава отсядахме в някой хотел, докато парите свършеха. Така се запознах с Адора и разбрах, че не всички се отнасяха с дъщерите си като него. Започнах да спестявам пари за бягство.
— Къде възнамеряваше да отидеш?
— Не зная. Сега няма значение. Сигурна съм, че парите ми са изгорели в пожара.
— Не бих си мислил повече за човек като баща ти. Той не го заслужава.
— Но не мога просто така да забравя, че беше убит.
— Какво искаш да направиш?
— Да открия кой го е убил. Но не зная откъде да започна. Цялата тази история изглежда безсмислена.
— Убийците може да са били скитници. Някои хора просто са си подли.
Но Тайлър знаеше, че онези мъже не бяха попаднали там случайно. Отишли са, за да убият. Имали са достатъчна причина да последват Дейзи, за да приключат с тази работа.
— Опитай се да не мислиш за това сега. Когато се почувстваш по-добре…
— Не мога да не мисля.
— Това няма да върне баща ти.
— Зная, но не мога да забравя. Какво щеше да ти е, ако беше твоят баща?
— Какво ли наистина? Той нямаше да може да си тръгне, без да открие кой го е направил. Нито пък братята му. Въпреки че мразеха баща си, те биха чувствали непреодолимо желание да открият убийците и да си отмъстят. Не бяха хора, които прощават.
— Щях да се чувствам точно както и ти. Дори по-зле.
— Тогава ще ми помогнеш ли да открия кой го е направил?
Тайлър застана нащрек:
— Трябва да говориш със съдия-изпълнителя на САЩ в Албакерк или с шерифа на окръг Берналило. Аз нищо не разбирам от преследване на убийци.
— Сигурно няма да отнеме много време; особено за някой умен колкото теб.
Тайлър нямаше намерение да бъде подмамен в нещо подобно само с няколко ласкателни слова. Дори и да искаше, нямаше време за това. И без друго беше изгубил много дни заради снега. Не можеше да си позволи да загуби още.
— Не зная нищо за работите на баща ти, за съседите ви, за хората от града.
— Можеш да разбереш. Няма много хора, с които да се заемеш, а аз бих могла да ти кажа всичко, което ти трябва да знаеш.
— Тогава ти ще узнаеш името на убиеца и причината да го направи.
— Няма да ми помогнеш, така ли?
— Не мога.
— Искаш да кажеш, че не искаш.
— Не, просто не мога.
Тя очевидно не му повярва. Тайлър почувства как се отдръпва. Това леко движение го накара да осъзнае рисковете на ситуацията, в която беше изпаднал. Той се изправи:
— Опитай се да поспиш. Това няма да промени нищо, но ще ти помогне да се почувстваш малко по-добре.
Унищожителният поглед на Дейзи му показа, че тя не вярва ни на една дума на страхливец като него. Действителността отново се стовари с трясък и беше толкова ужасна, колкото преди.
На следващата сутрин Дейзи вече бе решила да избяга.
Тя бе лежала будна през по-голямата част от нощта, като преценяваше прегрешенията на Тайлър. Отказът му да й помогне да открие убиеца на баща й беше последната капка.
Беше й омръзнало други да й казват какво да прави. Беше й омръзнало да пренебрегват мнението й. Отнасяше се с нея като със затворничка. Най-много се възмущаваше от решението му да я заведе при друг член на неговото семейство, а не при Кокрейнови. Бащата на Адора би помогнал. Той беше приятел на баща й. Не би се спрял, докато убийците не си получат заслуженото.
За кратко си помисли дали да не помоли Зак да й помогне, но се съмняваше, че той би направил нещо, с което да издаде убежището си.
— Отивам на лов — обяви Тайлър след закуска.
— Виж дали можеш да намериш друго, освен сърна.
— Ще бъда щастлив да намеря какъвто и да е дивеч — отговори Тайлър.
— В коя посока ще тръгнеш? — попита Дейзи.
— Защо искаш да знаеш?
Тя виждаше подозрението в погледа му.
— Просто съм любопитна. Каза, че не можеш да отидеш никъде заради снега.
— Не мога да отида в Албакерк. Проходът е затрупан.
— Щом можеш да отидеш на лов, значи трябва да има и други пътеки.
— Винаги има пътеки по хребетите или в защитените от скалите места. Но трябва да вървиш натам, накъдето те водят. А това рядко е посоката, в която искаш да отидеш.
— Няма ли да има по-малко сняг в по-ниските части на планината?
— Да.
— Тъй че ако успееш да слезеш достатъчно надолу, ще можеш да отидеш навсякъде, където пожелаеш.
Тя можеше да разбере, че не го е заблудила. Очите му проникваха в нея така, че тя не знаеше къде да се дене от смущение.
— Във всеки случай, съмнявам се, че можеш да слезеш от планината. Аз самият не съм сигурен дали ще мога да измина и неколкостотин ярда, въпреки че използвам снегоходки.