Тайлър вярваше, че може да се справи. Ами ако наистина успееше?
Но Тайлър беше мечтател. Горчивият опит я беше научил, че някои хора градяха мечтите си от неосъществими неща. Страхуваше се, че Тайлър е един от тях. И ако е така, то тогава вярата му в нея е също толкова безсмислена, колкото и увереността на баща й, че някой ден ще намери злато.
— Ще си помисля за това. — Тя знаеше, че ще мисли за много малко други неща в следващите дни.
Тайлър и Зак приготвяха дърва за огъня. Зак режеше трупите с трион на парчета с дължина един фут, а Тайлър ги цепеше с брадвата така, че да могат да: се поберат в печката.
— Мислиш ли, че тя преследва богатство? — попита Зак.
Същият въпрос бе измъчвал Тайлър цяла сутрин. Той се надяваше, че Дейзи е като повечето жени, които просто искат красота и романтика в живота си. Но не можеше да пренебрегне възможността тя да мисли само за пари, дрехи, фантастични пътувания и голяма къща. Това ни най-малко не съответстваше на представата за нея.
— Не бих приел буквално всичко, което тя казва.
— Защо ще го казва, ако не го мисли?
— Може би, защото се страхува да не бъде отново бедна.
Той си спомняше техните първи години в Тексас достатъчно добре, за да знае какво значи да се тревожиш за следващото ядене. Но семейството му не се беше предало. Не бяха отстъпили. Бяха се държали един за друг и се бяха борили.
Но те бяха седмина.
— Може би защото е сама — каза Тайлър, като разцепи един дъбов дънер на две само с един удар на брадвата. — Ако реши да се върне в ранчото си, ще й трябва помощ.
— Ти можеш да й помогнеш.
— Нямам време.
— Няма да има нужда да стоиш при нея. Просто ще я наглеждаш от време на време.
Но нямаше да го направи. Не си вярваше достатъчно, че да може да си позволи да остане сам с Дейзи. Не мислеше, че ще си загуби ума, но не можеше да бъде сигурен. През последните няколко дни не беше се държал нормално. Не можеше да се каже какво би направил, ако прекараха няколко седмици заедно.
Ужасяваше се от мисълта, че ще бъде уловен в капана на брак с жена, която го иска само заради парите му. Възнамеряваше да живее от това, което сам успее да постигне. А засега това беше нищо. Нямаше нищо против да живее бедно заради принципите и гордостта си, но не можеше да помоли и една жена да го направи. Ако създадеше семейство, щеше да бъде принуден да приеме наследството, което не искаше.
Вече беше решил, че ако не намери злато до крайния срок, ще изчезне. Не можеше да живее от подаянията на семейството си. За това не можеше да направи компромис. Вече обмисляше местата, където би могъл да отиде. На първо място в списъка му беше Австралия.
Но той не искаше да изчезне. Може и да не се разбираше добре със семейството си, но ги харесваше. Тайлър хвърли настрани няколко нацепени парчета дърва и сложи нов дънер пред себе си.
— Ще има нужда от някой, който да стои в ранчото през цялото време — каза той, после разцепи дънера на две. — Но докато не разберем кой се опитва да я убие, всичко друго няма значение. Тя ще трябва да стои в Албакерк. — Той методично се зае да разцепва половината дънер на четири ръбати парчета.
— Ако нямаш намерение да се грижиш за нея, по-добре престани да я насърчаваш да се опитва да се справи сама.
— Не я насърчавам — каза Тайлър, като хвърли настрани нацепените дърва и нагласи втората половина от дънера. — Просто не мисля, че трябва да се омъжва за някой само за да има съпруг.
— А защо не, ако това е, което иска?
Защо не, наистина? Какво му даваше право да мисли, че може да подрежда живота на другите хора? Никой не одобряваше това, което той правеше. Казваха, че е глупак, защото отказва наследството си. Може би биха казали, че Дейзи е умна, като се омъжва разумно. Но той вярваше, че тя беше в състояние да се омъжи преждевременно. Ако направеше компромис, това щеше да е само от страх. Той искаше да й каже, че не трябва да се притеснява, но не можеше — не и ако не смята да се намира наоколо, за да я вдигне на крака, когато тя залитне. Не желаеше да се откаже от мечтата си само за да й помогне да осъществи своята. Звучеше ужасно дори за него, но нещата стояха точно така. Цялото му бъдеще зависеше от следващите няколко месеца.
Нейното също.
Но тя не беше негова отговорност. Освен това тя не искаше помощта му. Толкова много не го одобряваше, че се беше опитала да избяга. Беше осмяла плана му за хотелите. Най-добре беше да я заведе в Албакерк колкото се може по-скоро. Като не знаеше какво прави тя, нямаше да се притеснява за нея. Трябваше да мисли за своята работа, ако иска да намери злато преди крайния срок. Наистина не му се ходеше в Австралия.