— Ще трябва да прекарам остатъка от живота си в готвене, така че защо не ме научиш на някои от твоите хитрости? — попита тя.
— Не съм много търпелив — призна си Тайлър. — Освен това си измислям някои от нещата на момента.
Не трябваше да я удрят по главата, за да разбере, че Тайлър се опитва да й каже да го остави на мира:
— Добре, тогава може ли да изпера дрехите ти?
Един поглед към Зак й каза, че се е натъкнала на още една забранена територия.
— Не мога да разбера как живееш в стая без пердета на прозорците — каза тя. Раздразнението я бе направило заядлива. — Имаш ли нещо против да направя?
— От какво? — попита Зак. — От фустата си ли?
— Ще бъде по-добре от голи стени — отговори Дейзи.
Тя беше вбесена, наранена и дълбоко объркана. Тайлър беше най-необщителният човек, който някога бе срещала. Можеше да прави всичко по-добре от нея, а онова, което не можеше, не искаше да бъде правено. Той просто нямаше нужда от жена. Пък и не я искаше — тя просто му се бе изпречила на пътя.
Не разбираше защо се интересува от Тайлър, а изобщо не й пукаше какво чувства Зак. Сигурно защото Тайлър беше онзи, който се грижеше за нея и изглеждаше искрено развълнуван от съдбата й.
— Следващия път, когато отидеш в Албакерк, трябва да си купиш някакви пердета — каза тя. — Така това място ще изглежда по-приятно.
— Няма от кого да се усамотявам — каза Тайлър.
— Би могъл да окачиш и някакви картини — каза тя, упорствайки. — Това място изглежда като колиба в горите.
— То си е колиба в горите.
— Зная, но не трябва да изглежда като такава.
Не знаеше защо се е загрижила. Той просто нямаше да приеме предложенията й. Може би е живял толкова дълго съвсем сам, че вече не знаеше как да включи другите хора в живота си, дори да им каже, че иска да са част от живота му. Отхвърлянето на чувствата я дразнеше.
Предполагаше, че просто го харесва.
Това не я изненадваше. По едно време си беше мислила, че е доста мил, въпреки че се налага и е необщителен до грубост. Това, което я учуди, беше откритието, че за нея е важно той също да я харесва.
Ядосана и объркана, тя започна да вади книгите от рафта и да бърше праха от тях. Хижата беше много подредена, но това беше нещо, което Тайлър е забравил. Улови се, че си представя какво би направила, ако живееше тук, как щеше да пренареди мебелите, да украси стените, нещата, които би купила, ако имаше пари. Това беше наистина чудесна къщичка. Повечето от домовете в Албакерк не бяха построени добре и на половината на тази хижа.
Дейзи усети как една ръка обгръща китката й и сърцето й подскочи в гърлото. Тя погледна нагоре към тъмнокафявите очи на Тайлър почти в същото време, в което той измъкна книгата от ръката й.
— Не се прокрадвай зад мен — каза тя. — Изплаши ме почти до смърт. — Тайлър върна книгата на мястото й и я дръпна настрани от рафтовете с книги.
— Не трябва да работиш за прехраната си.
— Нямам нищо против.
— Предпочитам да не го правиш.
— Добре — изрече тя, като хвърли парцала за прах на масата. — Съжалявам, че докоснах книгите ти, праха ти или каквото и да е друго, което е твое. Обещавам повече да не правя така. — Тя се упъти към своя ъгъл.
— Нямах намерение да те…
— Зная. Нямаше намерение да нараняваш чувствата ми, но не искаш никой да прави каквото и да било вместо теб, да ти благодари, дори да ти говори през по-голямата част от времето. Не зная защо изобщо си правиш труда да живееш. Ти вече си мъртъв отвътре.
Тя се оттегли в ъгъла и дръпна пердетата зад себе си.
— Виждам, че не си загубил чара си — отбеляза сухо Зак.
— Я върви по дяволите! — рече Тайлър, излезе и трясна вратата.
От яд или от разочарование Дейзи не можеше дори да плаче. Ръката й все още гореше там, където Тайлър я бе докоснал. Изглеждаше невероятно, че толкова нежно докосване можеше да значи, че е отхвърлена. Това я караше да беснее.
А също така и болеше. Много пъти я бяха отхвърляли през живота й. Никога не беше лесно, но този път беше по-трудно от всеки друг.
Тайлър тръгна обратно към хижата. Стъмваше се. Дъждът беше спрял и температурата беше паднала, но той не съзнаваше, че е студено. Не можеше да спре да мисли за това, което Дейзи беше казала.
Беше я отхвърлил така, сякаш бе тряснал врата под носа й. Нямаше такива намерения. Но когато бе започнала да бърника из нещата му, бе изпаднал в паника. Знаеше, че тя се опитва да помогне, но така разбуждаше нови чувства, а той още не можеше да се справи с тези, които вече имаше.
Прескочи потока, който течеше край неговата хижа. Водата от разтопения сняг шумно бълбукаше около скалите, но подобна на дантела ивица лед украсяваше двата бряга. Ако станеше достатъчно студено, водните пръски щяха да замръзнат в нещо като ледена пяна.