Но имаше нещо повече от плътска страст и то растеше в него, усещаше го. Не разпознаваше чувството, което го завладяваше всеки път, щом я погледнеше, но то се бореше с нещо в него, а притегателната му сила бе нежна, но настоятелна. Това беше нещо забравено или абсолютно непознато — не можеше да реши кое от двете. Не можеше да реши дали е важно. Каквото и да беше, мисълта за нея беше в съзнанието му, когато е буден и когато спи.
Може би интересът му бе породен от факта, че тя е ранена и той искаше да я защитава. Това беше естествено за всички от семейство Рандолф, дори за Зак. Ако е само това, след като я закара при семейство Кокрейн, ще я забрави.
А може би се интересуваше от нея, защото тя бе смела млада жена с лошо мнение за себе си, изоставена без средства за оцеляване. Оставаше й само да се омъжи за първия мъж, който й предложи.
— Тази котка вероятно има убежище някъде наоколо — реши Уили. — Ако съдя по следите й, отдавна не е яла.
Тайлър се опасяваше, че присъствието на котката означава, че няма да намерят дивеч поне на разстояние две мили от хижата.
— Може би ще се нахрани с някой от убийците, що се появят — каза Тайлър.
— Мислиш ли, че ще се появят?
— Сигурен съм в това.
Тайлър не можеше да разбере защо една жена, която мислеше толкова малко за себе си и очакваше дори още по-малко от другите хора, може да е толкова важна за убийците. Светът рядко забелязваше други, освен най-красивите жени.
Знаеше всичко за това какво значи да не си красив. Не можеше да каже колко пъти го бяха сравнявали в негов ущърб с братята му; и не само баща му го правеше. Дори беше чул една жена да съчувства на Джордж за това, че е обременен с такъв брат. Джордж го беше защитил — той винаги го правеше, — но това не бе променило нещата.
Дълго време Тайлър се преструваше, че не му пука или че не съзнава мнението на околните за него. Непосредственият резултат беше, че като вярваха, че на него наистина не му пука от това, което казват, говореха още по-спокойно в негово присъствие. Това отначало го накара да мълчи, а после — да живее сам.
На никого досега не му беше хрумвало, че за него е мъчително да се чувства недостоен. Дори на себе си отказваше да го признае. Осъзна го, когато откри, че и Дейзи се чувства така. Но не можеше да й помогне, докато се мъчи да помогне на себе си.
Нямаше начин да продължи да търси златото, което му трябва, за да построи хотелите си — хотелите, които му бяха нужни, за да се почувства достоен за семейството, — без да изостави Дейзи. Нямаше как да я вземе със себе си, но не искаше да я остави. Дори и да беше в безопасност, ако я зареже, това само ще засили лошото й мнение за самата нея.
— Ако ще трябва да ти повтарям едно и също нещо по няколко пъти, преди да ме чуеш, по-добре да съм сам — оплака се Уили.
— Извинявам се. Мислех.
— Ако не изхвърлиш това момиче от ума си, няма да намериш елен, та ако ще и пред теб да е застанал.
— Какво те кара да мислиш, че само Дейзи ми е в главата?
— Нищо, освен мисълта за някоя жена, не може д накара един мъж да се препъва така, сякаш е сляп като прилеп. Ако не внимаваш, тая котка ще изяде те за вечеря.
Тайлър се спря изведнъж:
— Аз се връщам.
— Защо?
— Ако онези мъже наистина намерят хижата, Дейзи ще бъде в по-голяма безопасност вън, отколкото затворена вътре. Зак знае това, но не познава тези планини така, както аз. Може да се изгуби.
— Сигурен ли си, че не се боиш от нищо друго?
Тайлър се усмихна:
— Зак не харесва Дейзи достатъчно, та да се опитва да я съблазни. Хайде, може да вземеш Зак със себе си. А ако те притеснява, нахрани пумата с него.
Дейзи нервно крачеше из хижата. Опитваше се да проумее кой е убил баща й, но Тайлър продължаваше да се връща в ума й. И той, и пумата преследвах едно и също нещо — елен. Не можеше да си помиел за онази котка, без да я побият студени тръпки. Ами ако Тайлър попадне на нея?
— Седни — заповяда Зак. — Цялото това разкарване насам-натам ме изнервя и не мога да се съсредоточа върху картите си. Ако се притесняваш за Тайлър, по-добре недей.
— Не мога да седя на едно място — каза Дейзи, отказвайки да признае пред Зак, че наистина мисли за брат му. — Имам чувството, че ще се побъркам заключена в тая хижа.
— На север, в Уайоминг, хората седят заключени в домовете си в продължение на месеци и са си съвсем в ред.
— Но не са заключени с теб, нали?
Погледът на Зак рязко се вдигна от картите. В тъмните му очи проблеснаха пламъчета: