Ала Джаното, който станал вече на шестнайсет години, бил много по-честолюбив, отколкото подобавало на един слуга; и като отхвърлил с презрение унизителното си положение на слуга, напуснал службата си при месер Гаспарино и тръгнал на път с галерите, които отивали до Александрия. Ходил той къде ли не, но нигде не успял да постигне нищо. Накрая, може би три или четири години след като напуснал дома на месер Гаспарино, когато вече пораснал и станал красив, снажен младеж, той узнал, че неговият баща, когото смятал за мъртъв, е още жив, но лежи в затвора като пленник на крал Карло. Изгубил почти всякаква надежда, Джансто продължил скитническия си живот и попаднал в Луниджака, където случайно постъпил на служба у Курадо Маласпина, комуто, за голямо негово удоволствие, прислужвал най-умело. И въпреки че той виждал (макар и рядко) майка си, която била при съпругата на Курадо, не можал да я познае, нито пък тя него — толкова много времето било променило и него, и нея от оня миг, когато били заедно за последен път. И така, докато Джаното бил на служба у Курадо, случило се, че една от дъщерите на Курадо, на име Спина, останала вдовица след смъртта на мъжа си Николо да Гриняно и се прибрала при баща си. Тя била красива, миловидна и млада — нямала повече от шестнайсет години; веднъж случайно се загледала в Джаното, а той — в нея и двамата се влюбили пламенно един в друг.
Не минало много време и тази любов не останала безплодна и продължила много месеци, преди някой да забележи нещо, поради което те станали прекалено самоуверени и много по-непредпазливи, отколкото се полага при подобни работи. Един ден, когато се разхождали из една прекрасна гъста гора, младата жена и Джаното се отдалечили от дружината си и навлезли навътре в гората; и тъй като им се сторило, че са изпреварили доста дружината, седнали на китна полянка, осеяна с цветя и треви, заградена отвсякъде с дървета, и се отдали на удоволствията на взаимната любов. Но понеже прекарали заедно дълго време (въпреки че поради голямата наслада, която изпитвали, то им се сторило твърде кратко), те били изненадани отначало от майката на младата жена, а после и от Курадо. Тежко огорчен от виденото, той, без да обели ни дума за причината, заповядал на трима свои слуги да ги хванат и да ги отведат вързани в един от неговите замъци; треперейки от гняв и негодувание, той се заканил да накаже и двамата с позорна смърт. Майката на младата жена, макар и да била твърде развълнувана и да смятала, че за тази своя постъпка дъщеря й заслужава най-сурово наказание, разбрала от няколко думи на Курадо какво възнамерявал да стори с провинилите се; не можейки да понесе това, тя се втурнала към разгневения си съпруг и започнала да го моли да не избързва под влияние на обзелата го ярост, да не става на стари години убиец на дъщеря си и да не цапа ръцете си с кръвта на своя слуга; помолила го да намери друг начин да удовлетвори гнева си, да нареди например да ги хвърлят в затвора и там да се помъчат и да поплачат за сторения грях.
Такива и още много други неща му наговорила благочестивата жена, докато най-сетне Курадо се отказал от намерението си да ги убие и заповядал да ги затворят поотделно и да ги надзирават строго, като ги държат в големи неудобства и с малко храна, докато той не вземе за тях друго решение; така и сторили. А какъв бил животът на тия двама млади в затвора, сред непрекъснат плач и пости, много по-продължителни, отколкото било необходимо, всеки може да си представи.
И така, след като Джаното и Спина водили такъв страдалчески живот и прекарали там цяла година, случило се, че Пиетро д’Араона42 се споразумял с месер Джано ди Прочида, вдигнал бунт в остров Сицилия и го отнел от крал Карло. Бидейки гибелин43, Курадо се зарадвал извънредно много на станалото. Когато Джаното научил за това от един от своите пазачи, въздъхнал дълбоко и рекъл: „Горко ми! Четиринайсет години, откак се скитам немил-недраг по света, очаквайки само това събитие, а сега, сякаш за да ми напомни, че вече на нищо не мога да се надявам, то ме свари в затвора, откъдето явно няма да излезна, преди да умра!“ — „Какво приказваш? — запитал го пазачът. — Какво те засягат делата на великите крале? Какво общо имаш ти със Сицилия?“ Джаното отвърнал: „Колчем си спомня какъв беше там баща ми, струва ми се, че ще ми се пръсне сърцето; въпреки че, когато избягахме, аз бях съвсем малко момче, спомням си много добре, че докато беше крал Манфреди, баща ми беше пълен господар там.“
42
43