Като казал това и наредил да почетат както подобава достойния човек, той тайно наредил да повикат дойката и я разпитал най-внимателно за тия неща. Щом узнала за въстанието в Сицилия и че Аригето е жив, дойната прогонила страха, който я потискал дотогава, и му разказала всичко от игла до конец, като му обяснила причините, които я карали да се държи досега по тоя начин.
Като видял, че думите на дойната съвпадат с разказа на пратеника, Гаспарино започнал да се отнася с доверие към това, което слушал, но понеже бил много хитър човек, той използувал и други начини, за да се осведоми по-подробно за цялата работа. И като се натъквал на все повече обстоятелства, които го убеждавали в достоверността на новината, той се засрамил, задето се отнасял така недостойно с момчето, и като възмездие за своето държане дал му за жена дъщеря си — единайсетгодишна красавица, и голяма зестра, защото знаел много добре кой е Аригето и какво представлява. След устроеното по този случай голямо празненство той се качил на една голяма галера заедно с момчето, дъщеря си, пратеника на Курадо и дойната и пристигнал в Леричи; там бил посрещнат от Курадо, а после всички отишли в един от близките замъци, където било приготвено голямо празненство. А как се радвала майката, щом видяла отново сина си, каква била радостта на двамата братя и на тях тримата заедно, когато се събрали отново с вярната дойка, и колко сърдечно те всички приели месер Гаспарино и дъщеря му, каква почит той самият изразил към всички и как всички почели Курадо, жена му, челядта и приятелите му — всичко това не може да се изрази с думи, затова, скъпи мои дами, оставям на вас самите да си го представите.
А за да бъде радостта най-пълна, господ-бог, който, рече ли да дарява, прави го най-щедро, благоволил да добави към всичко това и радостната вест, че Аригето Капече е жив и здрав. Станало така, че в самия разгар на тържеството, когато гостите — и мъже, и жени, били насядали около трапезите и не били довършили още първото блюдо, пристигнал пратеникът, дето бил изпратен в Сицилия. Между другото той разказал, че Аригето бил хвърлен в затвора от крал Карло, но когато в града избухнало въстанието против краля, народът се втурнал бясно към затвора, избил стражите, освободил Аригето и го провъзгласил за свой вожд (пали бил заклет враг на крал Карло), а той ги повел да гонят и бият французите. С това Аригето си спечелил височайшото благоволение на крал Пиетро, който му възвърнал всичките владения и титли, поради което Аригето сега заемал висока длъжност и имал добро положение; пратеникът добавил, че Аригето го приел с най-големи почести и се зарадвал неизмеримо много за жена си и за сина си, за които не бил чувал нищо, откакто бил хвърлен в затвора; освен това той изпратил за тях един бързоходен кораб с неколцина благородни люде, които пристигали след него.
Пратеникът бил посрещнат и изслушан с най-голяма радост и въодушевление, а Курадо и неколцина негови приятели станали и тръгнали да посрещнат благородните люде, дошли да вземат мадона Беритола и Джуфреди; приветствували ги най-радушно и ги отвели на пиршеството, което не било стигнало и до средата. Тук и Беритола, и Джуфреди, пък и всички останали ги приели с нечувана радост, а те, преди да седнат на трапезата, поздравили от името на Аригето и благодарили, както най-добре знаели и можели, на Курадо и жена му за почитта, оказана на съпругата и на сина на Аригето, като известили, че той поставя и себе си, и всичко, което е в негова власт, на разположение на домакините. После се обърнали към месер Гаспарино, чиито заслуги били съвсем неочаквани, и изказали пълната си увереност, че когато Аригето узнае какво е направил той за Скачато, и нему ще бъде отдадена такава, дори още по-голяма благодарност. След това седнали да пируват весело на празненството заедно с младоженците. И не само този ден продължили празненствата, които Курадо уредил за своя зет и за другите си роднини и приятели; те продължили и през следващите дни.
Когато най-сетне празненствата стихнали и мадона Беритола, Джуфреди и останалите решили, че е време да тръгват, качили се на бързоходния кораб заедно със Спина и потеглили, съпроводени от сълзите на Курадо, жена му и месер Гаспарино; и тъй като вятърът бил попътен, скоро пристигнали в Сицилия. Там, в Палермо, Аригето посрещнал всички — и синовете си, и дамите, с такава радост, че не би могла да се опише. Казват, че те живели там дълго и щастливо, споменавайки с благодарност Господа Бога за сторената им добрина.