Херцогът, който се бил уговорил предварително с другаря си какво трябва да вършат, се промъкнал на пръсти до прозореца и забил ножа си в хълбока на принца така, че го пронизал от край до край, а после бързо го сграбчил и го изхвърлил навън. Дворецът се издигал високо над морето, на самия бряг, а прозорецът, до който стоял принцът, гледал към няколко къщи, разрушени от морските вълни, където много нарядко идвали люде, и както предвидил херцогът, никой не чул шума от падането на трупа на принца.
Щом видял, че работата е свършена, придружителят на херцога измъкнал едно въже с примка, което носел нарочно със себе си, и като се престорил, че иска да прегърне Чуриачи, бързо метнал примката на врата му и веднага я затегнал, така че Чуриачи не успял да каже гък; херцогът му се притекъл на помощ, двамата удушили Чуриачи и неговият труп последвал тялото на принца.
След като свършили и тая работа и разбрали, че никой не е чул нищо — нито жената, нито някой друг, — херцогът взел една свещ, доближил се до постелята и отвил внимателно жената, която спяла дълбоко; огледал я от главата до петите, любувал й се дълго, и колкото я харесвал облечена, гола му се сторила несравнимо по-красива. Затова пламнал от силно желание и без да се смущава от току-що извършеното престъпление, легнал до нея с неизмити още от кръвта ръце и я обладал, а тя помислила в просъница, че това е принцът. След като се позабавлявал известно време с нея, изпитвайки най-голяма наслада, херцогът станал, извикал своите хора и им заповядал да вземат дамата, без да вдигат шум; те я изнесли през тайната врата, през която той влязъл, качили я на един кон и херцогът и свитата му потеглили колкото се може по-тихо и се върнали в Атина. Понеже бил женен, той настанил безкрайно опечалената дама не в Атина, а в едно от прекрасните си имения край морето, недалеч от града; той пазел присъствието й в тайна и наредил да я обслужват както подобава с всичко необходимо.
На следната заран придворните на принца го чакали да се събуди, чакали, а като минал деветият час, разтворили вратите, които били само притворени, и като не намерили никого, помислили, че принцът може да е отишъл някъде тайно, за да прекара няколко приятни дни с хубавицата си, и не се обезпокоили ни най-малко. Не щеш ли, на другия ден някакъв луд се промъкнал в развалините, където лежали труповете на Чуриачи и на принца, измъкнал тялото на Чуриачи и почнал да го влачи с въжето на шията му. Мнозина го познали и се смаяли, но успели да прикоткат лудия и да го накарат да ги отведе там, откъдето бил измъкнал трупа; какво било тяхното изумление и всеобща печал, когато намерили и трупа на принца, когото погребали с най-големи почести; след това се заели да търсят виновниците за страшното престъпление и като установили, че Атинският херцог е изчезнал, измъквайки се тайно, започнали да подозират — както всъщност и било, — че той е свършил тая работа и е отвел със себе си дамата. Затова провъзгласили веднага за принц брата на убития и почнали всячески да го подбуждат към мъст; след като се убедил с помощта на редица още доказателства, че работата стои точно така, както предполагали, новият принц отправил призив за помощ към своите приятели, роднини и поданици в разни краища, успял бързо да събере голяма, силна и блестяща войска и потеглил на война срещу Атинския херцог.
Като узнал това, херцогът се приготвил да се брани с всички сили; на помощ му се притекли голям брой благородници; изпратени от императора на Константинопол, пристигнали и синът му Константин, и племенникът му Емануил с многобройна и бляскава войска; херцогът и най-вече херцогинята, която била тяхна родственица, ги приели с най-големи почести. Войната се приближавала с всеки изминат ден; тогава херцогинята, като издебнала удобен момент, поканила и двамата в покоите си и заливайки се в сълзи, им разказала от игла до конец цялата история и причините за войната; тя изтъкнала и обидата, която херцогът й нанесъл с оная жена, дето само си въобразявал, че я държи скритом от хората; оплакала се, че за нея това е голяма обида и ги помолила за честта на херцога и за нейна утеха да потърсят удовлетворение по най-добрия според тях начин. Младежите вече знаели каква била работата, затова не разпитвали повече херцогинята; утешили я, доколкото могли, вдъхнали й надежда и след като узнали къде се намира оная жена, се оттеглили.