Тъй като били чували много пъти най-похвални слова за нейната изключителна хубост, пожелали да я видят и помолили херцога да ги заведе при нея; а той, забравяйки какво се случило с принца, когато я показал на него самия, обещал да изпълни желанието им. Наредил да приготвят великолепно пиршество в приказната градина на имението, където живеела жената, и ги поканил на следния ден с неколцина други гости. Константин, който седял до Алатиел, почнал да я оглежда и се смаял; той си рекъл, че такава хубост не е виждал и че и на херцога, и всекиму другиму ще бъде простено, ако извърши предателство или друго нечестно дело, за да обладае такава прелест; след като я погледнал няколко пъти, възхищавайки й се все повече, с него се случило същото, както с херцога.
Когато си тръгнали, той вече бил влюбен в нея; поради това се отказал от всякаква мисъл за война и почнал да обмисля как да постъпи, за да я отнеме от херцога, като същевременно успял да скрие от всички, че е влюбен. Докато той изгарял от любовен пламък, дошло време да излязат на бой срещу принца, който наближавал владенията на херцога; поради това и херцогът, и Константин, и всички останали, съгласно установения ред, излезли от Атина и се отправили да отбраняват границата и да попречат на принца да се придвижи по-нататък.
След като престояли там няколко дни, Константин, който не преставал да мисли за дамата, се досетил, че сега, когато херцогът не е при нея, той ще може твърде лесно да постигне желанието си. Престорил се на болен, за да има повод да се върне в Атина, с позволение на херцога предал командуването на Емануил и се прибрал в Атина при сестра си.
След няколко дни, като се заговорили за оскърблението, което според нея херцогът й нанасял, държейки при себе си оная жена, Константин казал на сестра си, че стига тя да поиска, той може да й окаже голяма помощ, като открадне жената и я отведе със себе си. Уверена, че Константин е готов да стори това от обич към нея, а не към оная жена, херцогинята отвърнала, че много ще се зарадва, стига работата да се нареди така, че херцогът никога да не узнае, че това е станало с нейно съгласие. Константин й обещал; тогава херцогинята му разрешила да постъпи както намери за добре.
Константин се разпоредил да приготвят тайно една бързоходна лодка и една вечер наредил да я откарат близо до градината, където живеела дамата, като обяснил на хората си какво трябва да вършат. После, придружен от други свои доверени лица, той се отправил към двореца, където живеела дамата. Тук бил приет най-радушно от прислугата й и от самата нея; по негово желание двамата се запътили към градината, придружени от нейната прислуга и от свитата му.
Под предлог, че иска уж да й каже нещо от името на херцога, той я повел към една врата, водеща към морето, която била отворена вече от негов човек; повикал лодката с установения предварително знак и заповядал да грабнат веднага дамата и да я натоварят на лодката; после се обърнал към нейните слуги и казал: „Никой да не е посмял да мръдне или да гъкне, ако не иска да отиде на опя свят; аз не искам да открадна любовницата на херцога, а да измия срама, който той причини на сестра ми.“
Никой не се осмелил да му възрази; Константин се качил на лодката с хората си, разположил се до дамата, която плачела, и заповядал да спуснат веслата на вода и да потеглят. Хората му не гребели, а летели и още на разсъмване пристигнали в Егина. Константин слязъл на брега да си почине и се позабавлявал с дамата, която оплаквала съдбоносната си хубост; после отново се качили из лодката и след няколко дни пристигнали в Хиос. Боейки се от укорите на баща си, както и да не му откраднат жената, която похитил, Константин решил да остане на това място, защото му се сторило най-безопасно. Дамата оплаквала няколко дни своето нещастие, но след това Константин успял да я утеши и тя, както правела и преди, започнала да намира удоволствие в това, що й поднасяла съдбата.
Докато ставали всички тия неща, Осбек, който тогава бил повелител на турците и водел непрекъснати войни с императора, случайно пристигнал в Смирна и научил, че и Хиос Константин се отдавал на сладострастие с някаква открадната от него жена, без да взема никакви мерки за охрана; затова една нощ Осбек потеглил натам с няколко леки, въоръжени кораба, промъкнал се незабелязано с хората си в града, изловил мнозина направо в постелите им, преди да се опомнят и разберат, че са ги нападнали врагове; останалите, които успели да се събудят и грабнали оръжие, били избити.