След като запалили града и натоварили корабите си с плячка и пленници, те се отправили обратно към Смирна. Като пристигнал там, Осбек, който бил млад човек, почнал да оглежда плячката и видял красавицата; щом разбрал, че тя е същата, дето била заловена в леглото на Константин, докато спяла, той безкрайно й се зарадвал и без да му мисли много, я взел за жена; вдигнал сватба и си заживял весело с нея в продължение на няколко месеца.
Преди тази случка императорът бил почнал да преговаря с владетеля на Кападокия Базан, като му предлагал той да нападне от една страна Осбек с войските си, а императорът да се спусне от другата; договор още не били сключили, защото Базан искал някои неща, които императорът смятал за неприемливи; но щом узнал какво е станало със сина му, той се натъжил много, изпълнил незабавно исканията на владетеля на Кападокия и го подканил — доколкото можал — да нападне веднага Осбек, а той се готвел да се спусне срещу него от другата страна.
Като узнал какво му кроят, Осбек веднага вдигнал на крак войската си и преди двамата владетели да успеят да го обградят, потеглил на бой срещу владетеля на Кападокия, оставяйки красивата си жена в Смирна, под охраната на един свой верен слуга и приятел. Не след дълго той влязъл в бой с владетеля на Кападокия, сражавал се и паднал убит. а войска та му била разбита и разпръсната.
Така Базан започнал да напредва безпрепятствено към Смирна и навсякъде людете му се покорявали като на победител. Слугата на Осбек, на име Антиох, който трябвало да охранява красавицата, макар и да бил доста възрастен, като я видял каква е хубавица, веднага се влюбил в нея, престъпвайки дадената дума на своя приятел и повелител; и тъй като тя знаела неговия език (а това й било много приятно, защото дотогава в продължение на няколко години живеела като глухоняма, без да може да разбере никого и без никой да може да разбере пък какво иска да каже тя), Антиох станал толкова близък с нея, че малко след това, без да ги е грижа за техния господар, който отишъл на война, те превърнали тази близост не само в приятелство, а и в любов, забавлявайки се до забрава в постелята.
Но като чули, че Осбек е претърпял поражение и е убит, а Базан се приближава и по пътя си заграбва каквото му попадне под ръка, те решили да не го дочакат да влезе в Смирна и като взели голяма част от скъпоценностите на Осбек, заедно потеглили тайно за Родос. Ала не минало много време и Антиох легнал смъртно болен; случайно дошъл да го навести някакъв търговец от Кипър, когото той много обичал и който бил негов голям приятел.
Чувствувайки, че краят му вече настъпва, Антиох решил да му остави и цялото си имущество, и своята прелестна дама; затова, малко преди да издъхне, той повикал и двамата и се обърнал към тях със следните думи: „Виждам аз — и не греша, — че скоро ще свърша; много ми е мъчно, защото никога не ми се е искало толкова да живея, както сега. Вярно е, че умирам доволен от едно нещо: и без това трябва да умра, но поне ще издъхна в ръцете на двама души, които обичам най-много от всичко на този свят: в твоите ръце, скъпи приятелю, и в ръцете на тази жена, която, след като опознах, обикнах повече и от себе си. Вярно, мъчно ми е, задето след смъртта ми тя ще остане тук самичка, нали е чужденка — без да има кой да й помага или поне съвет да й даде; щеше да ми бъде още по-тежко, ако не знаех, че ти си тук и от обич към мен ще се погрижиш за нея така, както би се погрижил за мене самия. Затова те моля горещо, в случай че умра, да вземеш под твоя закрила и моето имущество, и нея, като постъпиш и с едното, и с другото така, както намериш, че ще бъде най-добре за успокоение на душата ми. А тебе, скъпа жено, умолявам да не ме забравяш след смъртта ми, та да мога там да се похваля, че тук на земята ме е обичала най-красивата жена, която природата е създала. И ако вие ми дадете надежда и за едното, и за другото, то аз ще напусна тоя свят напълно утешен.“ Когато слушали тия негови слова, и приятелят му — търговецът, и жена му плачели; а когато свършил, почнали да го утешават и се заклели във вярата си, в случай че умре, да направят каквото той искал. Не след дълго той издъхнал и те го погребали с най-големи почести.