Кралят, който до този миг бил муден и бездеен, изведнъж се стреснал, сякаш събуден от дълбок сън, наредил да накажат най-строго ония, дето обидили жената, и оттогава почнал да преследва най-сурово всеки, който вършел деяния, накърняващи честта на короната.
НОВЕЛА X
Магистър Алберто от Болоня засрамва изкусно една жена, която искала да го подиграе, задето се влюбил в нея.
Елиса млъкнала; да разкаже последната новела, било задължение на кралицата, която с женствена грация започнала:
— Благонравни девойки, както в ясните нощи звездите красят небесния свод, а напролет цветята — зелените морави, така и остроумните слова са украшение за добродетелните нрави и забавните беседи; поради своята краткост те повече прилягат на нас, жените, отколкото на мъжете, защото продължителното многоглаголствуване — особено когато е излишно — подхожда повече на мъжете, отколкото на жените, въпреки че днес — за наш срам и за срам на всички жени по света — е рядкост, та дори и невъзможно да се срещне жена, която да схване казаното на място остроумие или пък, ако го разбере, да съумее да отвърне както следва. А така става, защото умението, прилагано някога от жените, за да развиват духа си, днес се използува от тях да труфят тялото си; жената, която има най-пъстра рокля, с най-много обшивки и гиздала, смята, че хората са длъжни да я почитат като по-издигната от другите, и съвсем и не й минава през ума, че ако някой се сети да натовари или окачи всичко това на едно магаре, то ще може да издържи на много повече дрехи, отколкото която и да било жена, ала с това няма да заслужи повече почит и пак ще си остане магаре. Срам ме е да говоря за това, защото, ако спомена нещо против другите, значи да кажа същото и против себе си: нагиздени, белосани и червосани, облечени в пъстри дрехи, те стоят като мраморни статуи, неми и безчувствени, а запита ли ги човек за нещо, отговарят така, че би било по-добре изобщо да не си отварят устата; но те искат да ни уверят, че неумението им да поддържат разговор в обществото на жени или на почтени мъже се дължало на непорочността на техния дух, а плиткоумието си наричат свенливост, като че ли скромна може да бъде само жената, която разговаря единствено със слугинята си или със своята перачка или готвачка. Та нали, ако природата наистина ги е създала така, както те искат да ни убедят, самата тя щеше да се погрижи да ограничи по друг начин тяхната бъбривост.
Вярно е, че в тая работа, както и във всяка друга, човек трябва да държи сметка кога, къде и с кого говори, защото понякога се случва мъж или жена да поискат с някоя и друга думичка да накарат някого да се изчерпи, а излиза, че те не са преценили силите си съобразно с неговите и тогава червенината, която би трябвало да избие по чуждото лице, се прехвърли върху техните лица.
Та за да знаете как да се пазите и за да не могат да кажат за нас, каквото разправят за всички — сиреч, че на жените във всяко нещо им се пада най-лошото, аз бих искала да се поучите от последната новела за днешния ден, която следва да разкажа аз, за да може, както изпъквате сред останалите жени с благородството на нашия дух, така да се отличавате И по безупречните си дела.
Не много отдавна в Болоня живял (а може би все още живее) именит лекар на име магистър Алберто, чиято слава се носела почти из целия свят. По онова време той гонел седемдесетте, но имал толкова благороден дух, че макар и тялото му да било почти напълно лишено от всякаква естествена жар, не се пазел от любовния плам и щом зърнал на някакво празненство една красива вдовица, която (както някои твърдят) се наричала Малгерида дей Гизолиери, харесал я чрезмерно и сърцето му затуптяло като на млад момък; струвало му се, че ако през деня не успее да види нежното и прелестно личице на красавицата, през нощта няма да може да заспи спокойно. Затова почнал да минава непрекъснато — кога пеш, кога на кон (според случая) — пред дома, където живеела дамата.
Станало така, че и тя, и много други жени се досетили каква е причината и често се шегували и смеели, задето един толкова възрастен и умен човек може да се влюби така; като че ли — както те разсъждавали — сладостната любовна страст може да се породи и приюти само в неразумните младежки души и никъде другаде. Но магистър Алберто продължавал да минава най-редовно. Веднъж — било празничен ден — дамата и много нейни приятелки седели пред вратата на дома й и щом видели да се задава магистър Алберто, решили да го поканят и да му окажат почит, а след това да се посмеят над неговата страст. Така и направили. Станали, поканили го, повели го към прохладния двор, където наредили да поднесат най-хубави вина и сладки, и накрая го запитали с изискани и закачливи слова как е могъл да пламне от любов по тази хубавица, след като му е известно, че в нея са влюбени мнозина красиви, благородни и изящни млади мъже.