Декамерон [Сборник]

Дамите и младежите посрещнали с одобрение предложения ред и казали, че ще го спазват. Само Дионео се обадил, след като другите млъкнали:

— Мадона, и аз, като всички други, ще кажа, че посоченият от вас ред е чудесен и достоен за похвала; но като проява на особена милост от ваша страна, моля ви да ми дадете право, което бих искал да притежавам, докато се разтури нашата дружина, и което да бъде следното: нека упоменатото от вас нареждане не ме задължава да разказвам новела на определената за деня тема, ако аз не желая това, а да мога сам да си избирам за какво да говоря. И за да не си помисли някои, че настоявам за тази милост, защото не знам достатъчно новели, готов съм винаги да наемам думата последен.

Кралицата, които го познавала като весел и забавен момък, разбрала, че той отправя тази молба единствено е намерението да развесели с някоя смешна попели дружината, когато й доскучае от прекалено много разсъждения, затова го дарила с тази милост при всеобщо съгласие и сред всеобщ смях. После всички станали и се отправили бавно към поточето с бистра като сълза вода, което се спускало към долчинка, засенчена от множество дървета, и се виело сред камъни и зелени треви. Тук дамите се събули и като разгалили ръце, почнали да пляскат из водата и да измислят най-различни игри. Когато наближило време за вечеря, прибрали се в двореца и се нахранили с най-голямо удоволствие. След вечерята наредили да им донесат музикалните инструменти и кралицата заповядала да танцуват: Лаурета трябвало да поведе танца, а Емилия — да изпее една канцона, съпровождана на лютня от Дионео. Съгласно това разпореждане Лаурета веднага повела танца, а Емилия запяла нежно следната канцона:

За хубостта си петимна съм аз, че друга обич няма занапред да храня, ни ще чакам аз такваз. Огледам ли се, виждам в красотата добро, задоволяващо ума; ни случай нов, ни мисъл на земята ще ме оставят без любов, сама; и друго тъй приятно сред нещата не бих могла да видя занапред, та в моето сърце да вдъхне страст.

Не бяга туй добро, ако желая да го съзра за свое утешение — напротив, иде да го прилаская тъй нежно, че дори венцехваление не може да изкаже впечатление на някой смъртен занапред, ако не пламне сам във страст такваз.

А всеки час по-силно аз пламтя, щом погледът ми върху него спрян е, отдавам му се цяла, с пълнота, и вкусвам плодовете обещани; по-близо ли сме, расне радостта такава, че и занапред подобна няма да намеря аз.

Докато Емилия пеела канцоната, другите поемали весело припева, въпреки че от време на време някои се позамисляли над нейните думи. После изиграли още няколко танца. И тъй като част от кратката нощ се изтърколила, кралицата решила да сложи край на първия ден; тя наредила да запалят факлите и заповядала всички да се приберат и да почиват до сутринта. Така и сторили и всеки се оттеглил в определените му покои.

ДЕН ВТОРИ

Завършва първият ден на Декамерон, започва вторият. Под ръководството на Филомена се повеждат разговори за хора, които след всевъзможни премеждия и противно на собствените си очаквания стигат до благополучен край.