През това време Маркезе и Стеки, като научили, че съдията действува срещу него най-сурово и заповядал да вържат Мартелино на козел и да го набият, уплашили се много и си рекли: „Ама че я свършихме: уж да го измъкнем от тигана, а го хвърлихме в огъня!“ И хукнали презглава да търсят стопанина на странноприемницата, където били отседнали; намерили го и му разказали какво се е случило, а той прихнал да се смее и ги завел при някой си Сандро Анголанти, който живеел в Тревизо и бил почитан много от синьора32 на града. Те му разказали всичко поред и почнали да го молят да се застъпи за Мартелино. Сандро се смял много, после отишъл при синьора и го помолил да изпрати някой да доведе Мартелино. Молбата му била изпълнена.
Хората, които били изпратени да вземат Мартелино, го заварили да стои пред съдията само по риза, объркан и примрял от страх, защото съдията не искал и да чуе нещо в негова защита; напротив, тъй като изпитвал известна омраза към флорентинците, той възнамерявал да го обеси и по никой начин не искал да го пусне да го отведат пред синьора, та се наложило да го принудят пряко волята му.
Когато Мартелино се явил пред синьора, разказал му всичко от игла до конец и го помолил, вместо каквато и да е друга милост, да го пусне да си върви, защото, докато не стигнел до Флоренция, все щял да си мисли, че е с примка на шията. Синьорът се смял много заради тази случка, подарил на тримата по една дреха и те, след като — противно на очакванията си — се отървали от голямата опасност, се прибрали живи и здрави у дома си.
НОВЕЛА II
Риналдо д’Асти бива ограбен и попада в К.астел Гулиелмо, където намира подслон у една вдовица; после бива възнаграден за понесените загуби и се прибира жив и здрав у дома си.
Дамите се смели много на патилата на Мартелино, за които разказала Неифила; от младежите най-много се смял Филострато, комуто кралицата наредила да продължи да разказва, тъй като седял до Неифила. Без да чака нова покана, той започнал:
— Прелестни дами, иска ми се да ви разкажа една новела за свети работи, примесени отчасти с бедствия и любовни приключения; и може би ще бъде полезно да бъде изслушана особено внимателно от ония, които бродят по несигурните пътеки на любовта; защото чам често се случва, ако човек не е прочел предварително молитвата на свети Юлиан,33 да намери лош прием, макар и да има удобно легло.
И така, по времето на маркиз Ацо да Ферара, някакъв търговец на име Риналдо д’Асти отишъл по свои работи в Болоня; не щеш ли, като си свършил работата и потеглил обратно, на излизане от Ферара по пътя за Верона той срещнал някакви люде, приличащи на търговци, които всъщност били разбойници и нехранимайковци. Той ги заговорил най-непредпазливо и тръгнал с тях. А те, щом разбрали, че е търговец, предположили, че носи със себе си много пари и решили при първия сгоден случай да го ограбят; но за да не възбудят у него никакви подозрения, престорили се на скромни и порядъчни люде, разговаряли с него за честност и благоприличие и — доколкото можели и умеели — се държали внимателно и смирено. А Риналдо сметнал, че тази среща за него е истинска сполука, тъй като бил тръгнал на път самичък, придружен само от един слуга на кон. Докато пътували — както често става при подобни случаи, — разговаряли ту за едно, ту. за друго, и от дума на дума стигнали до молитвите, с които хората се обръщат към бога; единият от разбойниците — а те били трима — запитал Риналдо: „А вие, почтени човече, кои молитви четете, като тръгвате на път?“ Риналдо отвърнал: „Право да си кажа, в тия работи хич ме няма, не ги разбирам много; зная само няколко молитви, предпочитам да си живея по старому и не му придирям много: но все пак имам навик, когато съм на път, сутрин, преди да тръгна от странноприемницата, винаги да казвам по веднъж «Отче наш» и «Аве Мария» в памет на бащата и майката на свети Юлиан, след което моля и бога, и него да ми помогнат да си намеря добър подслон за следващата нощ. Неведнъж досега по време на моите странствувания ми се е случвало да попадам на какви ли не опасности, но винаги съм успявал да ги избягна и да пренощувам на добро място, да намеря добър подслон; затова съм твърдо убеден, че свети Юлиан, в чест на когото казвам молитвите си, измолва за мен тази Божия Милост. Струва ми се, че ако не кажа молитвите си сутринта, и пътуването ми няма да е благополучно, и нощуването ми няма да е като хората!“
32