А графът и жена му заживели в най-голяма слава и, както разказват някои, с ума и смелостта си и с помощта на своя тъст малко след това той завоювал Шотландия и бил коронясан за неин крал.
НОВЕЛА IV
Ландолфо Руфоло обеднява и става корсар; заловен от гснуезците, той претърпява корабокрушение и се спасява на сандък, пълен със скъпоценности; приютява го една жена на остров Корфу и той се прибира у дома си забогатял.
Лаурета седяла до Пампинеа и като разбрала, че тържественият завършек е и краят на нейната новела, без да чака да я подканват, започнала така:
— Прелестни дами, по мое мнение никъде намесата на съдбата не може да проличи така добре, както при издигането на едни човек от крайна бедност до положението да стане крал, както се случило с Алесандро в новелата на Пампинеа. И тъй като всеки от пас, които отсега нататък ще трябва да разказва на предложената тема, е длъжен да се придържа и нейните граници, аз няма да се посвеня да ви разкажа една новела, която, макар и да съдържа още по-големи митарства, все пак няма такъв блестящ край. Зная много добре, че като имате предвид това, вие няма да изслушате така внимателно моя разказ; но понеже не мога да ви предложа друго, моля за извинение.
Казват, че крайбрежието от Реджо до Гаета е най-живописният край на Италия; там, съвсем близо до Салерно, високо над морето се издига бряг, който местните жители наричат брега на Амалфи; той е осеян с малки градчета, с градини и водоскоци, там живеят много богати люде, умеещи да търгуват както никой друг. Измежду споменатите градчета се намира едно, наречено Равело, където и сега има богати люде, а в миналото там живял много голям богаташ на име Ландолфо Руфоло, чието богатство му се видяло малко, та рекъл да го удвои, но при това загубил всичко и едва не погубил и себе си. Както всеки търговец, след като си направил сметката, тоя човек закупил много голям кораб, натоварил го с най-различни стоки, купени изцяло само с негови пари, и потеглил за Кипър. Ала там заварил множество други кораби, докарали стоки със същите качества като неговите; и за да успее да разпродаде каквото бил донесъл, наложило се не само да дава стоката си на безценица, а едва ли не даром; това, кажи-речи, го разорило.
Дълбоко огорчен от станалото, той се чудел и се маел какво да направи и като видял, че за съвсем кратко време от богаташ, какъвто бил, стигнал едва ли не до просяшка тояга, решил или да загине, или чрез грабеж да възстанови загубите си, та да не се върне като бедняк там, откъдето бил потеглил като най-богат човек. Намерил купувач на големия си кораб и с получените от продажбата пари, заедно с другите, които взел от стоките си, закупил малък корсарски кораб, съоръжил го отлично с всичко необходимо за тая работа и почнал да напада и граби чуждото, и най-вече турците. В тая му дейност щастието му се усмихнало много повече, отколкото в търговията; за около година, година и нещо той заловил и ограбил толкова турски кораби, че не само успял да си възвърне каквото бил загубил в търговията, но и умножил състоянието си повече от два пъти. Поради това, поучен от патилата си при първата загуба и като видял, че е понатрупал доста пари, за да не пострада още веднъж, той убедил себе си, че спечеленото му е предостатъчно, че няма какво повече да желае и затуй решил да се прибере у дома си със заграбеното; и тъй като се страхувал да закупи стоки, не обърнал в друго спечелените пари и ценности, а със същото корабче, с което ги бил натрупал, спускайки веслата на вода, потеглил към дома си.
Като стигнал архипелага, привечер излязъл сироко, който не само духал в обратна на следваната от него посока, ами вдигнал такива високи вълни, че малкият му кораб едва ли щял да издържи; затова той се приютил в един защитен от вятъра залив, образуван от малко островче, с намерението да дочака по-благоприятен вятър. Не щеш ли, малко след това, бягайки от същото, което и Ландолфо искал да избегне, с големи мъки доплували в залива и два големи генуезки търговски кораба, които идвали от Константинопол; хората на тия кораби, като забелязали корабчето и разбрали кой е стопанинът му — а те били чували, че е много богат човек, — препречили изхода на залива, и бидейки по природа грабливи и алчни за пари, решили да го завладеят.