Спуснали на сушата част от хората си, въоръжени с арбалети, и ги накарали да заемат такова място на брега, че никой да не посмее да слезе от корабчето, ако не иска да бъде пронизан от стрелите им; останалите спуснали лодките и с помощта на морското течение се приближили до корабчето на Ландолфо, за кратко време успели да го превземат без особени усилия и да пленят всички гребци, от които не можал да се спаси нито един човек; после прехвърлили Ландолфо на един от своите кораби, заграбили всичко, каквото намерили на неговото корабче, и го потопили, а Ландолфо останал само по една тъпка дрешка.
На следния ден, когато вятърът задухал в обратна посока, двата кораба вдигнали платна и потеглили на запад; цял ден пътували благополучно, но привечер излязъл бурен вятър, който вдигнал високи вълни и отдалечил корабите един от друг. Случило се така, че корабът, на който се намирал клетият Ландолфо, поради силния вятър заседнал в една плитчина малко по-нагоре от Кефалония, разбил се и станал на трески подобно на парче стъкло, хвърлено срещу стена; и както обикновено става в такива случаи, морето се покрило с плаващи стоки, със сандъци и дъски; въпреки че било тъмно като в рог и морето се вълнувало и се вдигали високи вълни, ония клетници от кораба, които умеели да плуват, заплували и гледали да се заловят за всяка вещ, изпречила се пред тях. Между тях бил и бедният Ландолфо, който през деня на няколко пъти призовавал смъртта да го прибере, защото предпочитал да умре, отколкото да се завърне у дома си беден, какъвто станал отново; но щом видял смъртта да се надвесва над него, той се изплашил и подобно на другите се заловил за първата попаднала му под ръка дъска, с надежда, че може би няма да се удави веднага и Бог ще му помогне да се спаси. Възседнал дъската, крепейки се доколкото може, и макар че морето и вятърът го носели ту на една, ту на друга страна, изкарал така, докато се развиделяло.
Като станало съвсем светло, той се огледал и не видял нищо друго освен море, облаци и някакъв сандък, люшкан насам-натам от вълните, който понякога идвал толкова близо до Ландолфо, че той умирал от страх, понеже се боял да не го блъсне и да го удави; всеки път, когато сандъкът се доближавал, той протягал ръка да го блъсне, доколкото може, защото останал почти без сили. Не щеш ли, изведнъж във въздуха се извила вихрушка, спуснала се над морето, блъснала сандъка, а той така ударил дъската, на която седял Ландолфо, че я преобърнал; Ландолфо я изпуснал, потънал под вълните и като изплувал отново, подпомогнат по-скоро от страха, отколкото от собствените си сили, видял, че дъската е доста далеч от него; понеже се страхувал, че не ще успее да стигне до нея, доплувал до сандъка, който се оказал съвсем близо, опрял гърдите си на капака му и гледал да го крепи с ръце, за да не се преобърне.
Морето го мятало ту на една, ту на друга страна и той, без да яде, защото нямало какво, наливайки се с вода повече, отколкото би искал, без да знае къде се намира и без да вижда около себе си друго освен море, прекарал така целия ден и следващата нощ. На следния ден, било по Милостта Божия, или поради силата на вятъра нашият човек, прогизнал почти като сюнгер, склещил здраво ръце о ръба на сандъка (както виждаме, че правят удавниците, когато се залавят за каквото им попадне), се доближил до брега на остров Корфу, където случайно се намирала една бедна женица, дошла тук да мие и лъска с пясък и солена вода своите съдове. Като го забелязала да се приближава и не можала да различи никакъв образ, тя се изплашила, извикала и се дръпнала назад.
А той не можел да продума и зрението му било съвсем отслабнало, та затова не й се обадил; но когато морето го изтласкало към брега, тя видяла сандъка, а като се вгледала по-внимателно, забелязала първом ръцете му, проснати върху сандъка, после лицето му и се досетила какво може да бъде това. Подтиквана от състрадание, жената нагазила в морето, което се било вече успокоило, сграбчила Ландолфо за косата и го извлякла на брега заедно със сандъка; после, макар и с мъка, откопчала ръцете му от сандъка, сложила сандъка на главата на дъщеря си, която била с нея, грабнала Ландолфо като малко дете и го отнесла у дома си, вкарала го в банята и толкова го разтривала и мила с гореща вода, че. той възвърнал загубената си топлина и част от силите си. Когато й се сторило, че вече е дошъл на себе си, тя го изкарала от банята, подкрепила го с хубаво вино и сладкиши и го гледала както могла няколко дни, докато най-сетне той укрепнал достатъчно, за да може да се окопити и да проумее къде се намира.