НОВЕЛА VI
След като изгубва двамата си синове, мадона Беритола бива намерена на един остров заедно с две сърнета; тя отива в Луниджана, където единият й син постъпва на служба у владетеля на областта, залюбва се с дъщеря му и бива хвърлен в затвора; Сицилия въстава против крал Карло38; майката разпознава сина си, който се оженва за дъщерята на своя господар; в това време намират и брат му и двамата отново възвръщат предишното си високо положение.
Дамите, а заедно с тях и младежите, се смели много на патилата на Андреучо, разказани от Фиамета; когато Емилия разбрала, че новелата е стигнала до своя край, по нареждане на кралицата започнала така:
— Тежки и досадни са превратностите на съдбата, но тъй като всеки път, щом стане дума за тях, нашият дух — иначе така склонен да задреме под ласките на съдбата — се пробужда, аз смятам, че никога не е излишно тия превратности да бъдат припомнени както на щастливците, така и на нещастните, защото от това първите ще станат по-предпазливи, а вторите ще намерят утеха. Затова — въпреки че по този въпрос бе говорено доста и преди — аз възнамерявам да ви разкажа една колкото истинска, толкова и трогателна новела; макар тя и да има щастлив край, той е предшествуван от такова силно страдание, че човек едва ли ще повярва то да е било смекчено от последвалата го радост.
Скъпи мои дами, вие навярно знаете, че след смъртта на императора Федериго II39 за крал на Сицилия бил коронясан Манфреди, при когото заемал висока служба един благородник от Неапол на име Аригето Капече; той имал красива жена, от знатен род, също неаполитанка, която се казвала мадона Беритола Карачола. Аригето държал в свои ръце управлението на острова, но като узнал, че крал Карло I победил крал Манфреди край Беневенто и го убил и че цялото кралство било готово да му се подчини, Аригето, който нямал голямо доверие в колебливата вярност на сицилианците и не желаел да стане поданик на врага на своя повелител, почнал да се готви да бяга. Ала сицилианците узнали за тия му намерения и той заедно с мнозина други привърженици и служители на крал Манфреди били предадени като пленници на крал Карло, комуто след това предали и властта над острова. Мадона Беритола, като не знаела каква е съдбата на Аригето, непрестанно изпитвала страх от тия събития и се бояла да не бъде опозорена, затова изоставила каквото имала, седнала в една лодка заедно със сина си Джуфреди, който нямал повече от осем години, и, бедна и бременна, потеглила за Липари; тук тя родила още едно момче, което нарекла Скачато40, наела и дойка и заедно с нея и децата се качила на някакво корабче, за да се прибере при роднините си в Неапол.
Но последвалите събития били твърде различни от нейните намерения: корабчето, което трябвало да отиде в Неапол, било отнесено от силния вятър чак на остров Панца; там те успели да се приютят на завет в едно заливче и зачакали времето да се оправи, та отново да тръгнат на път. Като слязла с останалите си спътници на острова, мадона Беритола намерила някакво уединено и закътано място и седнала да си поплаче за своя Аригето. И почнала да ходи всеки ден там да плаче; но веднъж, докато била сама с мъката си, в залива се промъкнала една пиратска галера, без никой да я забележи; пиратите заловили всички на бърза ръка и ги откарали със себе си.
След като се наплакала, мадона Беритола се върнала на брега, за да нагледа децата си, както обикновено правела, ала не намерила никого; отначало тя се слисала, после изведнъж се досетила какво може да се е случило и като вперила поглед в морето, забелязала галерата, която не била отишла много далеч и влачела след себе си корабчето. Изведнъж Беритола разбрала съвсем ясно, че е загубила не само мъжа си, но и децата си; и като се видяла сама, бедна и изоставена, без да знае ще успее ли някой ден да намери някого от тях, тя почнала да призовава мъжа и децата си и паднала в несвяст на брега. Тук нямало кой да й възвърне изгубените сили било със студена вода, било с други средства, така че тя останала да лежи дълго в несвяст, а когато изгубените сили се възвърнали отново в изстрадалата й плът заедно със сълзите и риданията, тя дълго викала децата си и обикаляла да ги търси от пещера в пещера.
39