Корсарите, които пленили край остров Понца кораба на мадона Беритола, без да заловят нея, защото не я забелязали, потеглили с останалите към Генуа; като пристигнали и поделили плячката между стопаните на галерата, станало така, че заедно с другите неща в полагащия се на някой си месер Гаспарино д’Ория дял се паднала дойката с двете деца на мадона Беритола; месер Гаспарино изпратил дойката и децата у дома си и наредил да ги вземат за домашна прислуга.
Дойката, която страдала безмерно поради загубата на своята господарка и заради бедственото положение, в което изпаднала заедно с децата, дълго плакала и се вайкала; ала като разбрала, че сълзите няма да помогнат и че тя и децата са заробени, бидейки мъдра и разумна, макар и бедна женица, дойката изпървом се посъвзела, доколкото могла, а после огледала мястото, където били попаднали, и разсадила, че ако някой узнае за произхода на децата, това може лесно да им докара нови беди на главата. Освен това, като се надявала, че сполетялата ги зла орис някой ден може все пак да се промени и ако доживеят дотогава, те ще могат да възвърнат предишното си положение, тя решила да не доверява никому кои са тия деца, докато не настане сгодно време; затова на всички, които я питали, отговаряла, че децата са нейни. Голямото момче нарекла не Джуфреди, а Джаното от Прочида; името на малкия не сменила и най-старателно обяснила на Джуфреди защо е променила името му и каква беда може да го сполети, ако другите узнаят кой е. Тя му обяснявала това неведнъж, напомняла му го често и той, като разсъдливо момче, следвал най-послушно наставленията на мъдрата дойка. И така, зле облечени и още по-зле обути, принуждавани да вършат най-черната работа, двамата братя, а с тях и дойката, търпеливо прекарали няколко години в дома на месер Гаспарино.
Ала Джаното, който станал вече на шестнайсет години, бил много по-честолюбив, отколкото подобавало на един слуга; и като отхвърлил с презрение унизителното си положение на слуга, напуснал службата си при месер Гаспарино и тръгнал на път с галерите, които отивали до Александрия. Ходил той къде ли не, но нигде не успял да постигне нищо. Накрая, може би три или четири години след като напуснал дома на месер Гаспарино, когато вече пораснал и станал красив, снажен младеж, той узнал, че неговият баща, когото смятал за мъртъв, е още жив, но лежи в затвора като пленник на крал Карло. Изгубил почти всякаква надежда, Джансто продължил скитническия си живот и попаднал в Луниджака, където случайно постъпил на служба у Курадо Маласпина, комуто, за голямо негово удоволствие, прислужвал най-умело. И въпреки че той виждал (макар и рядко) майка си, която била при съпругата на Курадо, не можал да я познае, нито пък тя него — толкова много времето било променило и него, и нея от оня миг, когато били заедно за последен път. И така, докато Джаното бил на служба у Курадо, случило се, че една от дъщерите на Курадо, на име Спина, останала вдовица след смъртта на мъжа си Николо да Гриняно и се прибрала при баща си. Тя била красива, миловидна и млада — нямала повече от шестнайсет години; веднъж случайно се загледала в Джаното, а той — в нея и двамата се влюбили пламенно един в друг.
Не минало много време и тази любов не останала безплодна и продължила много месеци, преди някой да забележи нещо, поради което те станали прекалено самоуверени и много по-непредпазливи, отколкото се полага при подобни работи. Един ден, когато се разхождали из една прекрасна гъста гора, младата жена и Джаното се отдалечили от дружината си и навлезли навътре в гората; и тъй като им се сторило, че са изпреварили доста дружината, седнали на китна полянка, осеяна с цветя и треви, заградена отвсякъде с дървета, и се отдали на удоволствията на взаимната любов. Но понеже прекарали заедно дълго време (въпреки че поради голямата наслада, която изпитвали, то им се сторило твърде кратко), те били изненадани отначало от майката на младата жена, а после и от Курадо. Тежко огорчен от виденото, той, без да обели ни дума за причината, заповядал на трима свои слуги да ги хванат и да ги отведат вързани в един от неговите замъци; треперейки от гняв и негодувание, той се заканил да накаже и двамата с позорна смърт. Майката на младата жена, макар и да била твърде развълнувана и да смятала, че за тази своя постъпка дъщеря й заслужава най-сурово наказание, разбрала от няколко думи на Курадо какво възнамерявал да стори с провинилите се; не можейки да понесе това, тя се втурнала към разгневения си съпруг и започнала да го моли да не избързва под влияние на обзелата го ярост, да не става на стари години убиец на дъщеря си и да не цапа ръцете си с кръвта на своя слуга; помолила го да намери друг начин да удовлетвори гнева си, да нареди например да ги хвърлят в затвора и там да се помъчат и да поплачат за сторения грях.