Такива и още много други неща му наговорила благочестивата жена, докато най-сетне Курадо се отказал от намерението си да ги убие и заповядал да ги затворят поотделно и да ги надзирават строго, като ги държат в големи неудобства и с малко храна, докато той не вземе за тях друго решение; така и сторили. А какъв бил животът на тия двама млади в затвора, сред непрекъснат плач и пости, много по-продължителни, отколкото било необходимо, всеки може да си представи.
И така, след като Джаното и Спина водили такъв страдалчески живот и прекарали там цяла година, случило се, че Пиетро д’Араона42 се споразумял с месер Джано ди Прочида, вдигнал бунт в остров Сицилия и го отнел от крал Карло. Бидейки гибелин43, Курадо се зарадвал извънредно много на станалото. Когато Джаното научил за това от един от своите пазачи, въздъхнал дълбоко и рекъл: „Горко ми! Четиринайсет години, откак се скитам немил-недраг по света, очаквайки само това събитие, а сега, сякаш за да ми напомни, че вече на нищо не мога да се надявам, то ме свари в затвора, откъдето явно няма да излезна, преди да умра!“ — „Какво приказваш? — запитал го пазачът. — Какво те засягат делата на великите крале? Какво общо имаш ти със Сицилия?“ Джаното отвърнал: „Колчем си спомня какъв беше там баща ми, струва ми се, че ще ми се пръсне сърцето; въпреки че, когато избягахме, аз бях съвсем малко момче, спомням си много добре, че докато беше крал Манфреди, баща ми беше пълен господар там.“
Пазачът продължавал да го разпитва: „А кой беше баща ти?“ Джаното отвърнал: „Сега мога да кажа съвсем спокойно името на баща си, защото виждам, че вече не ме заплашва опасността, която се боях да не ме сполети, ако споменех името му. Той се казваше и ако е жив, все още се нарича Аригето Капече и аз не се казвам Джаното, а Джуфреди. Не се съмнявам ни най-малко, че ако бих могъл да се измъкна оттук и да се върна в Сицилия, там ще имам много високо положение.“ Без да се впуска в повече разговори, пазачът при първия сгоден случай разказал всичко на Курадо.
А Курадо, щом чул тия неща, без да се издава пред пазача, че това го интересува, отишъл веднага при мадона Беритола и я разпитал най-внимателно дали има от Аригето син на име Джуфреди. Жената се разплакала и отвърнала, че ако по-голямото от двете й деца е все още живо, то трябва да носи същото име и сега би трябвало да бъде вече на двайсет и две години. Тогава Курадо се досетил, че това е същият Джуфреди и си помислил, че ако излезе наистина така, той би могъл да направи две неща едновременно: да прояви голямо милосърдие и да измие срама от себе си и дъщеря си, като я омъжи за този младеж. Затова повикал тайно Джаното при себе си и го разпитал най-подробно за предишния му живот.
След като установил по множество признаци, че той наистина е Джуфреди, син на Аригето Капече, Курадо му рекъл: „Джаното, ти знаеш каква и колко голяма обида ми нанесе в лицето на моята дъщеря; аз се отнасях с теб така добре и приятелски, че ти, както трябва да постъпва всеки слуга, беше длъжен винаги да пазиш моята чест и честта на моето семейство. Мнозина други на мое място биха те наказали с най-позорна смърт, ако им направеше същото, каквото стори на мен. Но моето милосърдие не ми позволи да постъпя така. Сега, когато се разкри — както твърдиш, — че си син на човек от голям род и на благородна дама, аз, ако и ти сам го желаеш, искам да сложа край на мъките ти, да те избавя от нищетата и злините, в които си изпаднал, а заедно с това да възстановя и твоята, и моята чест. Спина, която ти облада макар и с любовна, но непристойна и за теб, и за нея страст, както ти е известно, е вдовица; тя има голяма и хубава зестра, ти познаваш много добре нравите й, знаеш кои са майка й и баща й; за сегашното ти положение не казвам нищо. Та, ако ти желаеш, аз съм съгласен, след като тя стана по нечестен начин твоя любовница, да стане най-пристойно твоя съпруга, а ти да останеш тук заедно с нея като мой син, докогато пожелаеш.“
42
43