Престоят в затвора изтощил плътта на Джаното, но не сломил доблестния му и благороден по рождение дух, нито голямата любов, която продължавал да изпитва към своята любима; и макар да желаел най-горещо същото, каквото му предлагал Курадо, и съзнавал, че е в ръцете му, той не се отклонил ни най-малко от онова, що му подсказвало благородството на неговия дух, и отвърнал: „Курадо, ни жажда за власт, ни алчност за пари, нито нещо друго са ме подтиквали някога да плета предателски коварни козни против теб или твоето имущество. Обичах дъщеря ти, продължавам да я обичам и винаги ще я обичам, защото смятам, че тя е достойна за моята любов; и ако аз — както разсъждават простите люде — съм се свързал с нея не по най-почтения начин, то съм сторил грях, който винаги е бил присъщ на младостта; да се премахне този грях, би значело да се премахне и младостта; и ако възрастните си спомнят, че и те са били млади и рекат да измерят чуждите грехове със своите, а своите — с чуждите, то и моят грях не би изглеждал толкова тежък, както мислиш ти и мнозина други; пък и освен това извърших го като приятел, а не като враг. Винаги съм желал да стане това, което ти сега ми предлагаш, и ако можех да се надявам, че няма да срещна отказ, отдавна сам щях да го поискам; и сега, след като моята надежда е била толкова малка, това ще ми бъде още по-скъпо. Но ако ти нямаш намеренията, за които спомена, аз те моля да не подхранваш у мен лъжливи надежди: нареди да ме върнат отново в затвора и нека там ме измъчват колкото кажеш ти; и тъй като аз ще продължавам да обичам Спина, от любов към нея ще обичам и тебе и ще те уважавам, както и да се отнасяш с мен.“
Като чул тия слова, Курадо се смаял, разбрал, че младежът има благородна душа, че любовта му е искрена, и е това той му станал още по-мил. Курадо се изправил, прегърнал го и го целунал и без да се колебае повече, наредил да доведат тайно и Спина. Тя била побледняла, отслабнала и измършавяла, просто не приличала на себе си; пък и самият Джаното сякаш бил друг човек, а не той; и двамата по взаимно съгласие сключили брак пред Курадо по нашия обичай.
След като в продължение на няколко дни — докато още никой не знаел за станалото — по негово нареждане им носели всичко, каквото пожелаят и каквото им било необходимо, Курадо решил, че е дошло време да зарадва двете майки; и като повикал жена си и Кавриола, той рекъл: „Какво бихте казали, мадона, ако ви възвърна вашия по-голям син, и то като съпруг на една от дъщерите ми?“ Кавриола отвърнала: „Не бих могла да ви кажа друго освен това, че ще се чувствувам още по-задължена към вас, отколкото сега, защото ще ми възвърнете нещо, което ми е по-скъпо и от моя живот, и ако ми го върнете по този начин, както казахте, то вие ще възвърнете отчасти и загубената ми надежда.“ После млъкнала и заплакала. Тогава Курадо се обърнал към жена си: „А ти, жена, какво би казала, ако ти доведа такъв зет?“ На което жена му рекла: „Бих приела не само някой благороден мъж, но дори и някой нехранимайко, стига вие да го харесвате.“ Тогава Курадо казал: „Надявам се след няколко дни да ви зарадвам и двете.“ Като видял, че младежите възстановили предишния си вид, той наредил да ги облекат както се полага и запитал Джуфреди: „Ще ти бъде ли приятно, ако освен тази радост, която изпитваш сега, видиш и майка си?“ А Джуфреди отвърнал: „Не ми се вярва мъката, причинена от злочестата й участ, да я държи все още между живите; но ако все пак е жива, това ще ми достави неизмерима радост, защото мисля, че с помощта на нейните съвети бих могъл да си възвърна голяма част от моето състояние в Сицилия.“
Тогава Курадо наредил да извикат и двете жени. И двете поздравили най-радушно младата невеста и се питали учудени кой ли добър дух е подтикнал Курадо да прояви такова великодушие, свързвайки я с Джаното; мадона Беритола под влияние на думите на Курадо започнала да се вглежда внимателно в младежа и тайнствена сила събудила у нея спомена за детските черти от лицето на нейния син; и без да чака други доказателства, тя разтворила обятия и се хвърлила на врата му. Избликът на любов и майчинска радост не й позволил да пророни ни дума, напротив — така пресякъл у нея всякаква жизнена сила, че тя се свлякла като труп в ръцете на сина си. А той, макар и да бил слисан до немай-къде, припомняйки си, че я бил виждал често в същия този замък, без да успее някога да я разпознае, усетил зова на кръвта и проклинайки предишната си немарливост, я прегърнал нежно и я целунал през сълзи. След като мадона Беритола се съвзела благодарение на помощта, оказана й най-състрадателно със студена вода и други грижи от съпругата на Курадо и от Спина, тя отново прегърнала сина си, разплакала се и занареждала мили слова, изпълнени с майчинска нежност, целунала го хиляда и повече пъти, а той, приемайки това, я гледал с дълбока почит.