Тия радостни чистосърдечни приветствия се повторили неколкократно, не без вълнение и радост за присъствуващите, и всеки разказвал най-подробно на другия за патилата си; след като Курадо, за всеобщо удоволствие, известил на приятелите си с кого се е сродил и дал разпореждания да бъде устроено голямо великолепно тържество, Джуфреди му казал: „Курадо, вие ми доставихте голяма радост с много неща и дълго време сте се отнасяли най-достойно с майка ми; а сега, за да не остане несвършено нищо, което ви е по силите, то аз ви моля да зарадвате и майка ми, и мен самия и да направите празненството още по-весело, като поканите моя брат, когото месер Гаспарино д’Ория държи у дома си като слуга, защото, както вече ви казах, ни залови в плен при оня пиратски набег; освен това ви моля да изпратите някого в Сицилия, за да се осведоми най-точно за положението на острова, да разбере какво е станало с Аригето, моя баща, дали е умрял, а ако е жив, в какво състояние е, и като се осведоми най-пълно, да се върне при нас.“
Молбата на Джуфреди се харесала на Курадо и той пратил незабавно свои доверени хора в Генуа и Сицилия. Пратеникът, който отишъл в Генуа, намерил месер Гаспарино и го помолил най-настоятелно от името на Курадо да му изпрати Скачато и неговата дойка, като му разказал най-подробно всичко, каквото Курадо сторил за Джуфреди и майка му. Месер Гаспарино се смаял, щом чул всичко това, и рекъл: „Аз, разбира се, бих направил за Курадо всичко, каквото ми е по силите и каквото той би поискал от мен; вярно е, че от четиринадесет години младежът, когото ти търсиш, живее в моя дом заедно с майка си, и аз ще му ги изпратя с най-голямо удоволствие; но ти кажи на Курадо да не бъде толкова лековерен и да не вярва на приказките на Джаното, който сега се самонарича Джуфреди, защото той е много по-хитър, отколкото Курадо може да предположи.“
Като казал това и наредил да почетат както подобава достойния човек, той тайно наредил да повикат дойката и я разпитал най-внимателно за тия неща. Щом узнала за въстанието в Сицилия и че Аригето е жив, дойната прогонила страха, който я потискал дотогава, и му разказала всичко от игла до конец, като му обяснила причините, които я карали да се държи досега по тоя начин.
Като видял, че думите на дойната съвпадат с разказа на пратеника, Гаспарино започнал да се отнася с доверие към това, което слушал, но понеже бил много хитър човек, той използувал и други начини, за да се осведоми по-подробно за цялата работа. И като се натъквал на все повече обстоятелства, които го убеждавали в достоверността на новината, той се засрамил, задето се отнасял така недостойно с момчето, и като възмездие за своето държане дал му за жена дъщеря си — единайсетгодишна красавица, и голяма зестра, защото знаел много добре кой е Аригето и какво представлява. След устроеното по този случай голямо празненство той се качил на една голяма галера заедно с момчето, дъщеря си, пратеника на Курадо и дойната и пристигнал в Леричи; там бил посрещнат от Курадо, а после всички отишли в един от близките замъци, където било приготвено голямо празненство. А как се радвала майката, щом видяла отново сина си, каква била радостта на двамата братя и на тях тримата заедно, когато се събрали отново с вярната дойка, и колко сърдечно те всички приели месер Гаспарино и дъщеря му, каква почит той самият изразил към всички и как всички почели Курадо, жена му, челядта и приятелите му — всичко това не може да се изрази с думи, затова, скъпи мои дами, оставям на вас самите да си го представите.
А за да бъде радостта най-пълна, господ-бог, който, рече ли да дарява, прави го най-щедро, благоволил да добави към всичко това и радостната вест, че Аригето Капече е жив и здрав. Станало така, че в самия разгар на тържеството, когато гостите — и мъже, и жени, били насядали около трапезите и не били довършили още първото блюдо, пристигнал пратеникът, дето бил изпратен в Сицилия. Между другото той разказал, че Аригето бил хвърлен в затвора от крал Карло, но когато в града избухнало въстанието против краля, народът се втурнал бясно към затвора, избил стражите, освободил Аригето и го провъзгласил за свой вожд (пали бил заклет враг на крал Карло), а той ги повел да гонят и бият французите. С това Аригето си спечелил височайшото благоволение на крал Пиетро, който му възвърнал всичките владения и титли, поради което Аригето сега заемал висока длъжност и имал добро положение; пратеникът добавил, че Аригето го приел с най-големи почести и се зарадвал неизмеримо много за жена си и за сина си, за които не бил чувал нищо, откакто бил хвърлен в затвора; освен това той изпратил за тях един бързоходен кораб с неколцина благородни люде, които пристигали след него.