Пратеникът бил посрещнат и изслушан с най-голяма радост и въодушевление, а Курадо и неколцина негови приятели станали и тръгнали да посрещнат благородните люде, дошли да вземат мадона Беритола и Джуфреди; приветствували ги най-радушно и ги отвели на пиршеството, което не било стигнало и до средата. Тук и Беритола, и Джуфреди, пък и всички останали ги приели с нечувана радост, а те, преди да седнат на трапезата, поздравили от името на Аригето и благодарили, както най-добре знаели и можели, на Курадо и жена му за почитта, оказана на съпругата и на сина на Аригето, като известили, че той поставя и себе си, и всичко, което е в негова власт, на разположение на домакините. После се обърнали към месер Гаспарино, чиито заслуги били съвсем неочаквани, и изказали пълната си увереност, че когато Аригето узнае какво е направил той за Скачато, и нему ще бъде отдадена такава, дори още по-голяма благодарност. След това седнали да пируват весело на празненството заедно с младоженците. И не само този ден продължили празненствата, които Курадо уредил за своя зет и за другите си роднини и приятели; те продължили и през следващите дни.
Когато най-сетне празненствата стихнали и мадона Беритола, Джуфреди и останалите решили, че е време да тръгват, качили се на бързоходния кораб заедно със Спина и потеглили, съпроводени от сълзите на Курадо, жена му и месер Гаспарино; и тъй като вятърът бил попътен, скоро пристигнали в Сицилия. Там, в Палермо, Аригето посрещнал всички — и синовете си, и дамите, с такава радост, че не би могла да се опише. Казват, че те живели там дълго и щастливо, споменавайки с благодарност Господа Бога за сторената им добрина.
НОВЕЛА VII
Султанът на Вавилония изпраща една от дъщерите си за жена на владетеля на Гарбо; по различни причини за четири години тя преминава от място на място през ръцете на деветима мъже. Когато най-сетне се завръща девствена при баща си, отново бива изпроводена за жена на владетеля на Гарбо, съгласно първоначалните му намерения.
Ако Емилия била продължила още малко своята новела, навярно младите дами щели да се разплачат от състраданието, което събудили у тях патилата на мадона Беритола. Но понеже разказът свършил, кралицата пожелала Панфило да продължи, като разкаже своята новела. Момъкът, който бил извънредно послушен, започнал така:
— Прелестни дами, човек трудно може да проумее от какво ще има най-голяма изгода; често сме виждали как мнозина, предполагайки, че като забогатеят, ще си живеят без страхове и грижи, не само се обръщат с такава молба към Бога в молитвите си, но се стремят най-упорито към богатствата без оглед на всякакви трудности и опасности; а после, когато те успеят, намират се люде да ги убият, за да присвоят богатото наследство, въпреки че, преди ония да забогатеят, са ги обичали и са бдели над живота им. Други са успявали да се измъкнат от низините и да се издигнат до висините на царската власт след хиляди опасни схватки, проливайки кръвта на своите братя и приятели; в тая власт те са се надявали да намерят търсеното върховно щастие, а вместо това са виждали и изпитвали не само безбройните, страхове и грижи, що съпровождат властта, ами са узнавали с цената на собствения си живот, че от златните чаши на царската трапеза се пие и отрова. Имало е и такива, които страстно са жадували да притежават телесна сила и красота, други пък — да имат много украшения, без да съзнават, че пагубните им желания стават причина за тяхната кончина или окаяно съществование. Затова, без да се спирам поотделно на всяко едно човешко въжделение, аз мога да твърдя, че няма такова, което людете биха могли да изберат напълно съзнателно като застраховано от превратностите на съдбата; защото, ако искаме да постъпваме правилно, ние би трябвало да устроим живота си така, че да пожелаем да вземем и да притежаваме само това, що ни дарява онзи, който единствен знае от какво се нуждаем и може да ни го даде. Но ако людете грешат, като желаят най-различни неща, то вие, прелестни дами, грешите най-вече в едно: стремите се да бъдете красиви, и то дотам, че без да се задоволявате с прелестите, с които ви е дарила природата, с учудващо изкуство се стараете да ги умножавате; затова за мен ще бъде удоволствие да ви разкажа за съдбоносната хубост на една сарацинка, която поради своята красота за някакви си четири години трябвало да се омъжва девет пъти поред.