На следната заран придворните на принца го чакали да се събуди, чакали, а като минал деветият час, разтворили вратите, които били само притворени, и като не намерили никого, помислили, че принцът може да е отишъл някъде тайно, за да прекара няколко приятни дни с хубавицата си, и не се обезпокоили ни най-малко. Не щеш ли, на другия ден някакъв луд се промъкнал в развалините, където лежали труповете на Чуриачи и на принца, измъкнал тялото на Чуриачи и почнал да го влачи с въжето на шията му. Мнозина го познали и се смаяли, но успели да прикоткат лудия и да го накарат да ги отведе там, откъдето бил измъкнал трупа; какво било тяхното изумление и всеобща печал, когато намерили и трупа на принца, когото погребали с най-големи почести; след това се заели да търсят виновниците за страшното престъпление и като установили, че Атинският херцог е изчезнал, измъквайки се тайно, започнали да подозират — както всъщност и било, — че той е свършил тая работа и е отвел със себе си дамата. Затова провъзгласили веднага за принц брата на убития и почнали всячески да го подбуждат към мъст; след като се убедил с помощта на редица още доказателства, че работата стои точно така, както предполагали, новият принц отправил призив за помощ към своите приятели, роднини и поданици в разни краища, успял бързо да събере голяма, силна и блестяща войска и потеглил на война срещу Атинския херцог.
Като узнал това, херцогът се приготвил да се брани с всички сили; на помощ му се притекли голям брой благородници; изпратени от императора на Константинопол, пристигнали и синът му Константин, и племенникът му Емануил с многобройна и бляскава войска; херцогът и най-вече херцогинята, която била тяхна родственица, ги приели с най-големи почести. Войната се приближавала с всеки изминат ден; тогава херцогинята, като издебнала удобен момент, поканила и двамата в покоите си и заливайки се в сълзи, им разказала от игла до конец цялата история и причините за войната; тя изтъкнала и обидата, която херцогът й нанесъл с оная жена, дето само си въобразявал, че я държи скритом от хората; оплакала се, че за нея това е голяма обида и ги помолила за честта на херцога и за нейна утеха да потърсят удовлетворение по най-добрия според тях начин. Младежите вече знаели каква била работата, затова не разпитвали повече херцогинята; утешили я, доколкото могли, вдъхнали й надежда и след като узнали къде се намира оная жена, се оттеглили.
Тъй като били чували много пъти най-похвални слова за нейната изключителна хубост, пожелали да я видят и помолили херцога да ги заведе при нея; а той, забравяйки какво се случило с принца, когато я показал на него самия, обещал да изпълни желанието им. Наредил да приготвят великолепно пиршество в приказната градина на имението, където живеела жената, и ги поканил на следния ден с неколцина други гости. Константин, който седял до Алатиел, почнал да я оглежда и се смаял; той си рекъл, че такава хубост не е виждал и че и на херцога, и всекиму другиму ще бъде простено, ако извърши предателство или друго нечестно дело, за да обладае такава прелест; след като я погледнал няколко пъти, възхищавайки й се все повече, с него се случило същото, както с херцога.
Когато си тръгнали, той вече бил влюбен в нея; поради това се отказал от всякаква мисъл за война и почнал да обмисля как да постъпи, за да я отнеме от херцога, като същевременно успял да скрие от всички, че е влюбен. Докато той изгарял от любовен пламък, дошло време да излязат на бой срещу принца, който наближавал владенията на херцога; поради това и херцогът, и Константин, и всички останали, съгласно установения ред, излезли от Атина и се отправили да отбраняват границата и да попречат на принца да се придвижи по-нататък.
След като престояли там няколко дни, Константин, който не преставал да мисли за дамата, се досетил, че сега, когато херцогът не е при нея, той ще може твърде лесно да постигне желанието си. Престорил се на болен, за да има повод да се върне в Атина, с позволение на херцога предал командуването на Емануил и се прибрал в Атина при сестра си.
След няколко дни, като се заговорили за оскърблението, което според нея херцогът й нанасял, държейки при себе си оная жена, Константин казал на сестра си, че стига тя да поиска, той може да й окаже голяма помощ, като открадне жената и я отведе със себе си. Уверена, че Константин е готов да стори това от обич към нея, а не към оная жена, херцогинята отвърнала, че много ще се зарадва, стига работата да се нареди така, че херцогът никога да не узнае, че това е станало с нейно съгласие. Константин й обещал; тогава херцогинята му разрешила да постъпи както намери за добре.