Константин се разпоредил да приготвят тайно една бързоходна лодка и една вечер наредил да я откарат близо до градината, където живеела дамата, като обяснил на хората си какво трябва да вършат. После, придружен от други свои доверени лица, той се отправил към двореца, където живеела дамата. Тук бил приет най-радушно от прислугата й и от самата нея; по негово желание двамата се запътили към градината, придружени от нейната прислуга и от свитата му.
Под предлог, че иска уж да й каже нещо от името на херцога, той я повел към една врата, водеща към морето, която била отворена вече от негов човек; повикал лодката с установения предварително знак и заповядал да грабнат веднага дамата и да я натоварят на лодката; после се обърнал към нейните слуги и казал: „Никой да не е посмял да мръдне или да гъкне, ако не иска да отиде на опя свят; аз не искам да открадна любовницата на херцога, а да измия срама, който той причини на сестра ми.“
Никой не се осмелил да му възрази; Константин се качил на лодката с хората си, разположил се до дамата, която плачела, и заповядал да спуснат веслата на вода и да потеглят. Хората му не гребели, а летели и още на разсъмване пристигнали в Егина. Константин слязъл на брега да си почине и се позабавлявал с дамата, която оплаквала съдбоносната си хубост; после отново се качили из лодката и след няколко дни пристигнали в Хиос. Боейки се от укорите на баща си, както и да не му откраднат жената, която похитил, Константин решил да остане на това място, защото му се сторило най-безопасно. Дамата оплаквала няколко дни своето нещастие, но след това Константин успял да я утеши и тя, както правела и преди, започнала да намира удоволствие в това, що й поднасяла съдбата.
Докато ставали всички тия неща, Осбек, който тогава бил повелител на турците и водел непрекъснати войни с императора, случайно пристигнал в Смирна и научил, че и Хиос Константин се отдавал на сладострастие с някаква открадната от него жена, без да взема никакви мерки за охрана; затова една нощ Осбек потеглил натам с няколко леки, въоръжени кораба, промъкнал се незабелязано с хората си в града, изловил мнозина направо в постелите им, преди да се опомнят и разберат, че са ги нападнали врагове; останалите, които успели да се събудят и грабнали оръжие, били избити.
След като запалили града и натоварили корабите си с плячка и пленници, те се отправили обратно към Смирна. Като пристигнал там, Осбек, който бил млад човек, почнал да оглежда плячката и видял красавицата; щом разбрал, че тя е същата, дето била заловена в леглото на Константин, докато спяла, той безкрайно й се зарадвал и без да му мисли много, я взел за жена; вдигнал сватба и си заживял весело с нея в продължение на няколко месеца.
Преди тази случка императорът бил почнал да преговаря с владетеля на Кападокия Базан, като му предлагал той да нападне от една страна Осбек с войските си, а императорът да се спусне от другата; договор още не били сключили, защото Базан искал някои неща, които императорът смятал за неприемливи; но щом узнал какво е станало със сина му, той се натъжил много, изпълнил незабавно исканията на владетеля на Кападокия и го подканил — доколкото можал — да нападне веднага Осбек, а той се готвел да се спусне срещу него от другата страна.
Като узнал какво му кроят, Осбек веднага вдигнал на крак войската си и преди двамата владетели да успеят да го обградят, потеглил на бой срещу владетеля на Кападокия, оставяйки красивата си жена в Смирна, под охраната на един свой верен слуга и приятел. Не след дълго той влязъл в бой с владетеля на Кападокия, сражавал се и паднал убит. а войска та му била разбита и разпръсната.
Така Базан започнал да напредва безпрепятствено към Смирна и навсякъде людете му се покорявали като на победител. Слугата на Осбек, на име Антиох, който трябвало да охранява красавицата, макар и да бил доста възрастен, като я видял каква е хубавица, веднага се влюбил в нея, престъпвайки дадената дума на своя приятел и повелител; и тъй като тя знаела неговия език (а това й било много приятно, защото дотогава в продължение на няколко години живеела като глухоняма, без да може да разбере никого и без никой да може да разбере пък какво иска да каже тя), Антиох станал толкова близък с нея, че малко след това, без да ги е грижа за техния господар, който отишъл на война, те превърнали тази близост не само в приятелство, а и в любов, забавлявайки се до забрава в постелята.