Но като чули, че Осбек е претърпял поражение и е убит, а Базан се приближава и по пътя си заграбва каквото му попадне под ръка, те решили да не го дочакат да влезе в Смирна и като взели голяма част от скъпоценностите на Осбек, заедно потеглили тайно за Родос. Ала не минало много време и Антиох легнал смъртно болен; случайно дошъл да го навести някакъв търговец от Кипър, когото той много обичал и който бил негов голям приятел.
Чувствувайки, че краят му вече настъпва, Антиох решил да му остави и цялото си имущество, и своята прелестна дама; затова, малко преди да издъхне, той повикал и двамата и се обърнал към тях със следните думи: „Виждам аз — и не греша, — че скоро ще свърша; много ми е мъчно, защото никога не ми се е искало толкова да живея, както сега. Вярно е, че умирам доволен от едно нещо: и без това трябва да умра, но поне ще издъхна в ръцете на двама души, които обичам най-много от всичко на този свят: в твоите ръце, скъпи приятелю, и в ръцете на тази жена, която, след като опознах, обикнах повече и от себе си. Вярно, мъчно ми е, задето след смъртта ми тя ще остане тук самичка, нали е чужденка — без да има кой да й помага или поне съвет да й даде; щеше да ми бъде още по-тежко, ако не знаех, че ти си тук и от обич към мен ще се погрижиш за нея така, както би се погрижил за мене самия. Затова те моля горещо, в случай че умра, да вземеш под твоя закрила и моето имущество, и нея, като постъпиш и с едното, и с другото така, както намериш, че ще бъде най-добре за успокоение на душата ми. А тебе, скъпа жено, умолявам да не ме забравяш след смъртта ми, та да мога там да се похваля, че тук на земята ме е обичала най-красивата жена, която природата е създала. И ако вие ми дадете надежда и за едното, и за другото, то аз ще напусна тоя свят напълно утешен.“ Когато слушали тия негови слова, и приятелят му — търговецът, и жена му плачели; а когато свършил, почнали да го утешават и се заклели във вярата си, в случай че умре, да направят каквото той искал. Не след дълго той издъхнал и те го погребали с най-големи почести.
След като минали още няколко дни и кипърският търговец свършил работата си в Родос, и вече имал намерение да се прибере в Кипър с някакъв каталонски кораб, запитал хубавицата какво мисли да прави, защото той ще трябва да се завърне в Кипър. Жената отвърнала, че ако това му е угодно, тя ще го последва на драго сърце и с надеждата, че от обич към Антиох той ще я гледа и ще се грижи за нея като за сестра. Търговецът отвърнал, че е съгласен да изпълни всяко нейно желание, а за да я предпази от неприятности, които биха могли да й се случат до пристигнете им в Кипър, я представил за своя жена. Когато се качили на кораба и се настанили в каютата, която им отредили при кърмата, за да не се случи така, че делата да противоречат на думите, той легнал заедно с нея на тесния одър. По тази причина станало нещо, за което не мислели нито тя, нито той, когато потеглили от Родос; възбудени от тъмнината, от удобствата и от топлата постеля, чието влияние не е никак малко, те забравили приятелството си и любовта към покойния Антиох и подтиквани от едно и също желание, възбуждайки се взаимно, се задоволили още преди да пристигнат в Бафа48, откъдето бил кипърецът. Като пристигнали там, тя живяла известно време с търговеца. Не щеш ли, в същото време в Бафа пристигнал да урежда някаква своя работа един благородник на име Антигон, чиято възраст била голяма, умът му още по-голям, ала парите му малко, тъй като въпреки многобройните услуги, които правел на кипърския крал, съдбата била винаги враждебна към него. Веднъж, като минавал край дома, където живеела хубавицата (по това време кипърският търговец заминал да кара стока в Армения), той я съгледал на прозореца и привлечен от красотата й, втренчил поглед в нея и почнал да я оглежда, понеже си спомнил, че я бил виждал някъде, но къде — не можел да се сети. А хубавицата, която дълго време била играчка в ръцете на съдбата и чиито патила вече се приближавали към своя край, щом погледнала Антигон, веднага си спомнила, че го била виждала в Александрия на служба при баща й, и то на не малки длъжности.
Това изведнъж събудило у нея надеждата, че той би могъл да й даде съвет как да си възвърне предишното положение, и тъй като знаела, че търговецът не е в къщи, наредила да извикат Антигон колкото се може по-скоро. Когато се явил пред нея, тя го запитала срамежливо дали той е Антигон от Фамагуста, или се е припознала.
Антигон потвърдил предположението й и добавил: „Мадона, струва ми се, че ви познавам, само че не мога да си припомня къде съм ви виждал; затова ви моля — стига това да не ви е неприятно — да подскажете на моята памет коя сте.“ Щом разбрала, че този човек наистина е Антигон, тя се разридала, хвърлила се на врата му, а той се слисал и не знаел какво да прави, като минало известно време, тя го запитала не си ли спомня да я е виждал някога в Александрия. Тогава Антигон веднага се досетил, че това е Алатиел, дъщерята на султана, за която предполагали, че се е удавила в морето, и понечил, както се полагало, да я поздрави с поклон, но тя го възпряла и го поканила да седне до нея.