Анисий знаеше, че Ангелина, ангелската душа, ходи в Щробиндеровата болница на „Мамонов переулок“ да облекчава мъките на страдалците. Отначало им носеше лакомства, четеше им Библията. После това й се стори малко. Реши да е истински полезна, да се изучи за милосърдна сестра. Ераст Петрович я разубеждаваше, но Ангелина настоя.
Свята жена, на такива се крепи Русия: молитва, помощ за ближния и любящо сърце. И уж съжителства в греховна връзка, но никаква мръсотия не й се лепи. Да не е тя виновна, че е невенчана жена — за кой ли път се ядоса на шефа си Анисий.
Фандорин се намръщи:
— Срязвала си циреи?
— Да — радостно се усмихна тя. — На две бедни старици. Днес нали е сряда, има безплатни прегледи. Какво си мислите, Ераст Петрович, добре се справих и докторът ме похвали. Вече много неща умея. После четох на бабичките от „Книга на Йов“ за душевна сила.
— По-добре им дай пари — с досада рече Фандорин. — Не са им изтрябвали ни книгата ти, ни грижите ти.
— Дадох им пари — отвърна Ангелина. — По половин рубла. А грижите за мен са по-потребни, отколкото за тях. Премного щастливо живея с вас, Ераст Петрович, и ми е съвестно. Хубаво нещо е щастието, но е грехота в щастие да забравиш за нещастните. Помагай им, взри се в раните им и помни, че щастието ти е дар Божи, то рядко се пада някому на този свят. Защо, мислите, край дворците и палатите обикалят толкова сиромаси и сакати?
— Естествено — там дават повече подаяния.
— Не, бедните дават повече, нежели богатите. А там Господ показва нещастниците на щастливците: помнете, че много мъка има по света и никой не е опазен от нея.
Ераст Петрович въздъхна и не отговори нищо на съжителката си. Явно нямаше готов отговор. Обърна се към Анисий, разтърси броеницата.
— Да п-продължим. И така, изхождам от предположението, че последното английско престъпление на Джек Изкормвача е убийството на Мери-Джейн Кели, извършено на девети ноември, а със случая от двайсети декември той няма нищо общо. Девети ноември по руски стил е още краят на октомври, така че Изкормвача е имал достатъчно време да се прехвърли в Москва и да се отчете пред „Божедомка“ с жертва на извратената си фантазия в ноемврийския ров. Съгласен ли сте?
Анисий кимна.
— Има ли голяма вероятност в Европа по едно и също време да се появят двама маниаци, които действат по абсолютно еднакво и до най-малките подробности предначертание?
Анисий поклати глава.
— Тогава и последният въпрос, преди да пристъпим към същината. Достатъчно нищожна ли е току-що упоменатата вероятност, та изцяло да се съсредоточим на основната версия?
Две кимания, тъй енергични, че прословутите уши се полюшнаха.
Анисий замря в очакване сега пред очите му да стане чудото: от нищото, от мъглата и лапавицата, ще изникне цялата стройна версия — с методика на диренето, план на следствените действия, а може би дори с конкретни заподозрени.
— Да теглим чертата. Джек Изкормвача по някаква неизвестна засега причина пристига в Москва и много решително се залавя да унищожи тукашните проститутки и просякини. Това първо — за по-убедително шефът преметна едно зърно на броеницата. — Пристигнал е през ноември миналата година. Т-това второ (трак!). През последните месеци непрестанно е бил в града и даже да е напускал, е било за кратко. Това трето (трак!). Той е медик или е учил медицина, защото е овладял хирургическия инструмент, умее да го ползва и да анатомира. Това четвърто — последно щракване и шефът прибра броеницата в джоба на халата си, което подсказа преход от теоретичния етап към практическия. — Както виждате, Тюлпанов, задачата не изглежда чак толкова трудна.
Анисий засега не виждаше такова нещо и затова се въздържа от кимване.
— Какво толкова? — учуди се Ераст Петрович. — Достатъчно е да проверим лицата, които са пристигнали в този определен период от Англия в Русия и са отседнали в Москва. И то не всички, а само хора, които по един или друг начин са свързани или са били свързани по-рано с медицината. Нищо повече. Ще се учудите да разберете колко се стеснява кръгът.
Колко просто наистина! Москва не е Петербург, колко ли медици може да са пристигнали в първопрестолния град от Англия през ноември?
— Тогава давайте спешно да проверим регистрацията на пристигналите в полицейските участъци! — скочи Анисий, готов незабавно да се хваща на работа. — Двайсет и четири проверки — и готово! Точно там в регистрационните книги ще го открием!
Ангелина беше пропуснала началото на Фандориновите разсъждения, но после слушаше много внимателно и зададе съвсем уместния въпрос:
— Ами ако този ваш убиец е пристигнал и не се е регистрирал в полицията?